Фьодор Неманов
За автора на книгата

Павел Петрович Бажов (28 януари 1879 година — 3 декември 1950 година) е роден в Сисертския завод, понастоящем Сисерт, Свердловска област, в потомствено уралско работническо семейство. През 1899 година завършил в Перм духовна семинария и станал учител в малкото уралско селце Шайдурих, близо до Невянск. Бажов се интересувал много от уралския фолклор и в продължение на много години през летните ваканции обикалял Урал, записвал легенди, предания и други произведения на устното народно творчество.

От първите дни на Великата октомврийска революция Бажов участвува в борбата за утвърждаване на съветската власт. През 1918 година влязъл в комунистическата партия — до 1921 година воювал като доброволец срещу белогвардейците. В тези години Бажов за пръв път взема перото — пише очерци, фейлетони, разкази, редактира дивизионния вестник „Окопна правда“. След свършване на гражданската война Бажов се отдава на журналистическа дейност: работи във вестник „Червен път“ (Камишлов), почти седем години в „Селски вестник“ (Свердловск). От 1930 година до началото на Великата отечествена война Бажов работи като редактор в областно издателство.

Павел Бажов е отдал много сили на обществено-политическа дейност. Дълго време е оглавявал Свердловското отделение на Съюза на съветските писатели, неведнъж е излизал с доклади и статии в защита на мира. Два пъти е бил депутат на Върховния съвет на СССР.

Първата книга на Павел Бажов е излязла през 1924 година — „Уралски случки“, очерци, скици и спомени за дореволюционния живот на работниците от Сисертските заводи. След това, продължавайки да пише очерци, Бажов пристъпва към работа над уралски народни сказания. Неговият сборник „Малахитовата кутийка“, който съдържа четиринадесет творби, бива издаден през 1939 година и оттогава неведнъж се преиздава, попълван с нови сказания. През 1943 година Павел Бажов получава за тази книга най-голямата литературна награда в Съветския съюз.

Главната тема на сказанията на Павел Бажов е темата на творческия труд. Много от неговите сказания са влезли в кръга на детското четиво, а някои от тях са писани специално за деца („Сребърното копитце“, „Златният косъм“). За деца Павел Бажов е написал автобиографичната повест „Зелената колиба“, излязла през 1940 година. В нея той разказва за своето детство, за това, как са расли революционните настроения сред уралските работници.