Алън А. Макфарлън
Хората, които повдигнали небето (Северозападен бряг)

Великият маг променил някои места по Северозападния бряг, но не всички промени се харесвали на индианците. В обширните местности около Пюджит Саунд^[1] хората най-много харесвали височината на небето. Оплаквали се, че било много ниско над главите им. Вождовете предпочитали да е по-високо, защото някои от хората им се изкачвали на върховете на високите кедри и изчезвали в небесния свят, откъдето никога не се завръщали.

Мъдреците и вождовете се събрали на съвет да решат какво да правят.

— Ако всички хора от всички наши племена се захванат заедно, можем да бутнем небето малко по-нагоре — заявил един от мъдреците.

— Да вземем да насечем много дълги пръти — казал вождът.

— А как ще разберат хората кога да бутат небето, за да работим едновременно? — запитал един млад вожд.

— Нека решим кога всичко и всички ще бъдат готови — предложил един мъдрец. — Да речем след една луна, когато дойде слънцето?

— Добре! — съгласили се останалите. — Но когато почнат да бутат, нека всички хора и племена извикат „Йа-ху-у-у-у!“ На всички наши езици това означава „Вдигай едновременно!“

— Нали така казваме, когато повдигаме нашите големи лодки? — забелязал един чинукски вожд.

Така решил съветът и когато дошъл денят за повдигане на небето, земята потреперила от силния вик „Йа-ху-у-у-у!“ от всички племена. С мощните, обединени усилия много бързо повдигнали небето.

Единствено неколцина ловци и китоловци, които отдавна не се били връщали по домовете си, не знаели за повдигането на небето. Трима ловци и кучето им преследвали четири едри лоса по планинския скат, където се срещали земята и небето. Лосът подскочил в небесния свят, а ловците скочили след него. Когато небето се повдигнало, ловците и лосовете се издигнали заедно с него. Превърнали се на звезди и още могат да се видят в небето. Тримата ловци са звездите от дръжката на Големия черпак^[2], а кучето им, една много малка звездичка, стои близко до средния ловец. Четирите лоса са звездите на самия черпак.

Още няколко души, животни и риби останали в небето, когато го повдигали. И те се превърнали на звезди, но хората, които останали на земята, били по-щастливи, а оттогава небето застанало високо над земята.

Днес индианците сочат връзките с пръти за повдигане на небето, гравирани по старите тотемни стълбове, като доказателство за тази легенда.