Алън А. Макфарлън
Бяло яйце, синьо яйце (пуебло)

Преди да започне сътворението на света, на земята нямало никой. Когато били създадени хората пуебло, светът им бил тъмен и нищо не се виждало. Най-накрая станало светло, но всички се изплашили от онова, което съгледали; дълго време не можели да свикнат с непознатото място, където живеели. Но скоро това се променило. Когато хората видели колко са необикновени, направили си наметки от листа и трева, за да покрият тялото си, и обвили краката си, за да ги предпазят от камъните по земята. Но минало много време и всеки започнал да иска да притежава повече и по-хубави неща от съседа си.

Небето-баща и Земята-майка забелязали това и се натъжили. Изпратили Янаулуха, велик и мъдър жрец, да помага и работи между хората. Той им донесъл вода и растения и много други неща, които направили живота им по-лесен. Сред магическите му вещи имало един красив вълшебен жезъл с най-различни пъстри цветове. Бил покрит с украшения, мидени черупки, разноцветни пера и скъпоценни неща, които изпускали искри при всяко движение. Мидените черупки не само украсявали вълшебния жезъл, но звънтели силно като камбани, когато жрецът го вдигал над главата си. Щом хората чуели звъна, те се събирали, за да разберат какво иска техният предводител.

Един слънчев ден хората се събрали да чуят какво ново ще им каже жрецът. Но той стоял безмълвен, после хванал вълшебния жезъл в дясната си ръка и отривисто го заудрял с лявата.

От неговата магия тутакси се появили две бели и две сини яйца. Той обяснил на хората, че яйцата всъщност са семена на живи същества, които ще им помогнат да направят света по-плодороден. Втурнали се тогава хората да грабнат яйцата. Те не се счупили, защото съдържали нечувана магия. Но хората, които най-много ги искали, се борили най-упорито за яйцата и накрая успели да вземат двете сини яйца преди останалите. Другите се задоволили само с двете бели яйца.

Когато настъпил дългоочакваният ден, в който се пропукали двете сини яйца, от черупките се показали малки тъмноцветни птички с груба кожа. На вид пилетата давали надежда, че ще станат хубави, като пораснат. Белите яйца не давали никакви признаци за излюпване и тъй хората започнали да се грижат за пилетата от сините яйца и да им дават много храна. Пилетата били много алчни и се боричкали кое да изяде повече. Когато се покрили с пера, станали смолисточерни и лъскави и хората видели, че това са гарвани. Скоро птиците отлетели с прегракнали, подигравателни крясъци към хората, които очаквали толкова много от тях.

И тогава един слънчев ден белите яйца се пропукали и тозчас оттам изскочили ярко оцветени папагали. Щом тези птици се отправили в полет на юг, хората се зарадвали, защото разбрали, че птици с необикновена красота скоро ще залеят с ярки багри техния свят, а перата на тези птици ще украсят племенните молитвени стълбове.