Алън А. Макфарлън
Тайнственият тотемен стълб (Северозападен бряг)

Тази легенда се разказва от племената по Северозападния бряг. Хората недоумявали и се възмущавали. Младият им вожд Якдси ставал все по-мързелив. Станал егоист и не изпълнявал задълженията си като племенен вожд. Щели да го разберат, ако той бил някои старец, но Якдси бил млад, силен и енергичен, когато се отнасяло до него, но за нуждите на своите хора често забравял.

Събрали се съветниците и мъдреците и решили, че щом вождът им не може да промени лошите си навици, ще трябва да му отнемат властта. Младият вожд не бил нито порочен, нито жесток, затова не го убили. Други планове имали те. Една нощ, когато Якдси се върнал от гората, където цял ден се излежавал, видял, че племето му го няма и селото е изгорено до основи. Младият вожд изпитал съжаление към себе си. Знаел, че съседните племена са враждебни. Не смеел да потърси подслон на тяхна територия. Лодките ги нямало, нямало и никакви хранителни запаси за зимата. Някои признаци му показвали, че не вражеско нашествие е причинило разрухата на селото и бягството на хората. Хората му го били изоставили по собствено желание.

Натъжен, Якдси спрял над пепелта на красивата си къща. „Моите хора са били жестоки така да ме изоставят!“ — изплакал високо той. После обърнал поглед към сърцето си и разбрал причината. „Аз съм си виновен! Всичко е било по моя вина!“ — казал си той.

Докато говорел така, внезапно до него застанало същество с мирис на океан. Била огромна, обвита с водорасли фигура, призрачна и непозната. Изплашил се младият вожд. Усетил, че над него стои свръхестествен морски дух от мистичния свят на духовете от океана. Якдси опитал да скрие очи с ръцете си, но те сякаш били вцепенени от страх.

— Зная, сега ти съжаляваш, че изостави хората си — казал морският дух. — Сега разбираш, че един вожд трябва да мисли най-напред за своите хора, а сетне за себе си. Ще получиш още една възможност, защото сърцето ти подсказва, че си сгрешил.

Още докато говорел морският дух, младият вожд се озовал клекнал пред красива къща. Хубава млада жена стояла край малката сводеста врата в красивия фронтон на жилището.

— Това е твоята жена-дух — казал морският дух на младия вожд. — Бъди винаги добър с нея, иначе тя ще те напусне, а заедно с нея ще изчезне и твоят късмет.

Преди да успее Якдси да благодари на духа, той се плъзнал по брега и потънал с мекия звук на вълни, които се плискат по пясъчен бряг. Тогава младият вожд забелязал, че между къщата и океана се извисява прекрасен тотемен стълб. Жена му дошла при него и двамата загледали красиво издялания и боядисан стълб. Огромен орел с прибрани крила стоял на върха на стълба, а в подножието, загледан към океана, лежал октопод с осем пипала, разгънати пред него.

Якдси бързо отскочил назад.

— Виж, морското същество се движи — извикал той на жена си.

— Може — отговорила спокойно тя. — Това е магически тотемен стълб.

С жена, която да му помага и да го насърчава, младият вожд станал истински мъж. Ходел на лов и за риба и работел както никога преди, което радвало жена му, Морска песен.

Рано една сутрин вождът дочул силен писък на орел пред къщата. Подал глава през вратата и погледнал навън. Онова, което видял, тъй го учудило, че извикал.

Писъкът идвал от същия орел, който стоял на тотемния стълб. Той пляскал с мощните си крила и от отворения му клюн излизал пронизителен, остър звук: кри-и-и-и. Октоподът пък протегнал дългите си пипала към океана и хванал един тюлен, изхвърлен от вълните на брега. Докато Якдси гледал онемял от почуда, октоподът довлякъл тюлена и го захвърлил пред къщата.

Вождът изтичал до тотемния стълб и вперил поглед в орела и октопода. И двете животни стояли неподвижно, а големият орел отново бил с прибрани криле. Обърнал се вождът към Морска песен, която идвала след него откъм къщата.

— Казах ти, съпруже, този тотемен стълб е магически — отвърнала тя и в морскозелените й очи се прокраднала искрица смях.

От този ден орелът винаги съобщавал с писък за изхвърлената на брега храна, а пипалата на октопода с един замах отпращали родената от океана храна към къщата, преди морските същества да могат да избягат обратно в дълбините.

В една обляна от слънцето утрин младият вожд видял лодки, които порели спокойната вода на океана пред къщата му. Хората от племето, като чули за добрия късмет на бившия си вожд, се завръщали с надеждата и те да опитат от този късмет. Лоши неща се случили с хората, откакто изгорили къщите си и изоставили селото. Сполетяла ги голяма нищета. Якдси се държал надменно с мъдреците, които слезли на брега да молят за завръщането на хората.

— Много луни минаха, откакто ме изоставихте — казал им гневно той, — а сега искате да ви съжаля и помогна.

— Прости на хората си — помолила го Морска песен. — Само великите вождове могат да прощават.

Младият вожд последвал съвета на жена си и простил на своето племе. Лодките се доближили до брега и скоро, с лице към океана, израснало ново, още по-хубаво село.

Хората помолили Якдси отново да им стане вожд и след като поговорил с Морска песен, той склонил.

Този път той управлявал като добър вожд и неговите хора били доволни и преуспяващи. Скоро Якдси започнал да се занимава все повече с празненства и потлачи и да се интересува от материални неща. Морска песен стояла настрана и с всяко ново слънце ставала все по-призрачна.

Късно усетил това младият вожд. Една нощ, както разговарял с нея пред огнището в голямата им къща, неочаквано гласът й започнал да слабее, а тя все повече и повече заприличвала на сянката на дух, отколкото на жена. После изведнъж изчезнала и Якдси усетил резкия полъх на зимни ветрове край себе си. Огледал се. Къщата я нямало. На студената бяла лунна светлина видял, че и магическият тотемен стълб е изчезнал.

А днес може да се види само тотемен стълб, издигнат в памет на младия вожд. Магия няма. Орелът вече не пищи и октоподът не протяга своите пипала.