Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2014)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Алън А. Макфарлън. Индиански народни приказки

ИК „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Канадска. Първо издание

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Коректор: Маргарита Георгиева

Корица и илюстрации: Иван Кенаров

История

  1. — Добавяне

indianski_narodni_prikazki_maska.jpg

За да усетим по-силно насладата от тези разкази, трябва най-напред да знаем нещо за индианските народи, племена и кланове, които населяват приказките и легендите. Тук са описани накратко огромните различия в техния начин на живот.

Индианците от равнините са известни като ловци на бизони. Живеели в палатки „типи“[1] от бизонова кожа, която използвали и за дрехи, камшици, щитове, парфлечи[2] и други предмети. Ходели на лов и за друг дивеч, бродели по необятните степи, отначало пеша, а по-късно на коне.

Индианците от тундрата, обитатели на горите и гористите местности, били ловци, но се занимавали и с малко земеделие. Живеели в дълги жилища, построени от греди и брестови кори, често свързани в стабилна конструкция от обелени дървени колони. Покривите, които били полегати, представлявали припокриващи се плоскости от брестови кори, също като керемиди. По билото били оставяни големи процепи, пропускащи дима от огнищата. Много от тези жилища били толкова обширни, че побирали двайсет или повече семейства. Тези племена използвали еленова кожа за облекло, щитове и други неща и произвеждали красиви предмети от пера и мъниста. Изработвали превъзходни канута от брезови кори — здрави, леки лодки, побиращи от двама до десет души и повече.

Обитателите на пустинята на Югозапада се прехранвали също с лов. Обикновено живеели в жилища, наречени „хогани“[3], построени на дървени колове и пръти и покрити с кал. Отгоре бил оставян голям отвор за отвеждане на дима от огнището.

Индианците пуебло, известни като хората от високите скалисти плата, се занимавали със земеделие и лов, тъкали превъзходни черги и изработвали художествени накити. Най-ранните им домове били обикновени землянки. По-късно започнали да строят жилища в скали, където имало пещери. Издълбавали ги в самите скали, използвайки пукнатините в скалните стени, което улеснявало строенето. Дупките и процепите по тези дву- или триетажни къщи запълвали с кирпич — глина, от която по-късно се научили да пекат на слънцето тухли. С напредъка на техния стадий на развитие започнали да строят огромни, фантастични жилища, подобни на скални каньони, някои с повече от 500 стаи; сред тях имало просторни „киви“[4] или салони, много от които построени под земята, използвани главно от мъжете за религиозни церемонии. С течение на времето индианците пуебло застроявали градовете си по степите и равнините, по скалистите плата, всъщност обширни плоски земи, от края на които се спускали стръмни склонове. Жилищата, често многоетажни, били много майсторски изградени от камък, от кирпични тухли или комбинирано.

Някои от южните индианци, като семинолите, живеели в жилища от типа „чики“[5], изградени върху колове, със сламени покриви и подове, но без стени.

Индианците от Северозападния бряг били сурови, хора, известни като морски ловци или риболовци; някои кланове били наречени „китоловци“. Тези хора обикновено застроявали селата си по обширни, наклонени брегови ивици, най-често оградени в задната си част от неизбродни кедрови гори. Някои от къщите им били достатъчно просторни да поберат осемстотин души. Били красиви постройки от здрави, дебели кедрови греди с голям покрив над огнището, който се разтварял, за да открие небето и пропусне дима. Повечето от боядисаните и гравирани фасади били украсени допълнително с външни колони, които приличали на ниски тотемни[6] стълбове. В много села към небето се извисявали големи тотемни стълбове, които придавали на селото фантастичен и живописен вид. Тотемните стълбове били издялани от огромни кедрови дървета и украсени с фамилни крестове[7], гравирани и изрисувани с фигури на животни, птици, риби и чудновати митически същества. Често върху стълба била издялана и изрисувана фигурата на вожда, издигнал тотемния стълб.

Високо по плажната ивица били подредени различни видове канута, далеч от досега на ненаситните приливи и отливи. Имало едноместни лодки, големи, яки пироги за лов на китове, както и тежки военни канута, характерни за племето хайда; те били с различни дължини, от 15 до 20 метра, и можели да пренасят от четиридесет до петдесет човека. Тези изключителни канута били разкошно гравирани и украсени с фантастични, извити нагоре кърми и високи носове. Били изработени от мощни кедрови дървета, които лесно се оформяли, обгорявали се, подлагали се на пара, а след това се обдялвали. От кедрите лесно се добивали греди, а за всички необходими ремъци и въжета били използвани жилавите влакна на тези великолепни дървета. Същото се отнасяло за облеклото. Жените тъчели чудесни одеяла от козя вълна и от меката козина на кучетата.

Индианците от Северозападния бряг ловели всяка седмица тонове риба, за да изхранват членовете на своите кланове. Част от ежедневния улов били огромните камбали[8] и друга риба от всякакъв вид; но най-ценна за тези индианци била едрата сьомга. Когато настъпвал сезонът на сьомгата, уловът бил с хиляди.

Огньовете на приказките

Всички народни приказки и легенди на множеството индиански народи, племена и кланове, населяващи необятните по онова време индиански територии по бреговете от Атлантическия океан до Пасифика, имат нещо общо. Стотици най-разнообразни разкази били изплитани от изкусните разказвачи, които използвали за целта стари легенди, митове и много други неща, усетени, научени, почувствувани и изпитани от стари и млади: радостта, мъката, празниците, гладът и опиянението от живота. Тези разкази били предавани в много варианти от разказвачи от различни племена. Често атмосферата на приказките отразявала примамливия вкус на приключенията, тръпката от преследването, смразяващите кръвта вълшебства и магии. Онзи, който заплитал паяжината на приказките, разказвал и ярки истории за радостта от постигнатото, за жилото на поражението, за красотата и бурята на езерото и океана, за аромата на гората, за трепетното вълнение на пролетта, за слънцето на лятото и мъките на зимата. Онези пък, които слушали приказките, сякаш чували равносметката на своя живот. Много приказки, разказани от племенните разказвачи, вдъхновявали появата на чудеса, които в много случаи довеждали до мисли, а те от своя страна ставали причина слушателите около огъня да запитат: „Защо?“.

Разкази, в основата на които стоели древни митове и легенди, били и основа на стотици приказки, подобно на някои отдавна минали подвизи. Дори живи индианци, чийто живот едно време бил легендарен, също ставали източници на преклонение.

Легендите днес

И днес мнозина от главните действуващи лица в легендите на различните племена все още са считани от старите живи индианци като всесилни и способни да окажат благотворно влияние, стига да бъдат помолени за това. Напоследък авторът на тази книга чу няколко стари жени от племето на блекфутите[9] да призовават „Жената дух“ да им помогне да вмъкнат дългите пръти в „ушите“ на платнищата за палатките „типи“ — една твърде дълга процедура през тъмните ветровити нощи, когато се налага издигането на такива жилища.

Не само старите индианци използват стародавните легенди; младите индианци също ползват народните предания, за да илюстрират несигурността и неизвестността на съвременния живот.

Днес мнозина стари индианци от някои племена очакват завръщането на Глускап[10], когото читателите ще срещнат на страниците на тази книга. Глускап ще дойде, така вярват неговите хора, с голямото си каменно кану, придружен от децата на светлината. Магьосниците и вълшебниците, като Манабожо[11], на които много съвременни млади индианци в Америка се подиграват, все още се възприемат сериозно от други. Магията на съня, казват старите хора, може да се появи в часовете на сън и все още се счита като мощен фактор в техния живот.

Наскоро авторът бе свидетел как няколко момчета от племето стоуни ходят с глави, наклонени леко встрани. Те били почитатели на герои и имитирали начина, по който „Кривошията“, свръхчовек и герой на племето стоуни, ходел според преданието. Той е герой и на много приказки от чудната земя на истинските приказки. Разказът за този герой и вълшебният му лос напомнят за Пол Баниън[12] и неговия син вол от американските народни приказки. Както ставало и с други герои от индианския фолклор, разказвачът често нарочно въвеждал този непобедим герой в трудни ситуации, които го правели смешен. Публиката харесвала безкрайно такива разкази.

Индианските разказвачи

Народните приказки в тази книга са били предавани от разказвачи от прериите, от тундрите и степите и от народите пуебло на югозапад, а също и от индианските кланове по Северозападния бряг и островите. Разказвачите от всички тези племена били динамични и драматични; познавайки отблизо птиците и животните, те можели да имитират до съвършенство писъците и виковете на всички птици и животни в дадена местност и да ги накарат да оживеят в магическия кръг на лагерния огън.

Индианският разказвач изграждал изненада и напрежение в рамките на своите разкази, когато разтварял дверите на чудотворния си магазин с приказки. Той познавал добре, също като своите слушатели, героите, населяващи неговите предания, така че те припламвали в отражението на трепкащите пламъци на огъня на приказките. Тези разказвачи имали способността да пренасят страха и мистерията от най-тъмната нощ до яркостта на огнената заря. Те вълнували своите слушатели и принуждавали дори най-храбрите вождове боязливо да се озъртат сегиз-тогиз, когато тайнствени, непознати шумове идвали сякаш от нищото и присъствието на тези странни неща се усещало, без да се вижда.

Приказките на индианския разказвач били разнообразни; такива са те и в тази книга. Някои от тях разказват за страшни приключения, други за чудесата на природата, някои са хумористични, други са изпълнени с вълшебство и магия, трети пък са известни като приказки за „как и защо“. В тях се описва как и защо индианците са започнали да вярват в нещата така, както едно време са били.

Жреци, вълшебници и магьосници

Из всички поселища на американските индианци племената имали свои жреци и жрици, шамани[13] и мъдреци, за които индианците вярвали, че притежават велики сили. При някои от тях това наистина било така. Индианците отивали при тези мъдреци, за да се посъветват за бъдещето и съдбата; други отивали, за да им бъдат нарисувани лични, тайни тотеми. Нарисуван върху щит, например, тотемът можел да лиши вражеския стрелец от силата да уцели носителя на щита. Жреците давали тайни талисмани във формата на амулети, муски, украшения и връвчици, които, според преданието, предпазвали онези, които ги носят, от беди и опасности и осигурявали добро здраве и добър лов. Индианците вярвали, че болестите често са причинявани от един или друг зъл дух, вселил се в телата им; тъкмо тогава жреците или шаманите били тези, които пропъждали духове от тялото, в което били влезли. Жреците взимали такса за своите услуги в зависимост от здравето на пациента и вида на нужните процедури. Понякога таксата била много малка: една-две кожи или чифт кожени гети срещу един съвет или някои дребни услуги. Но за „голямата медицина“, изискваща много повече усилия и магия, таксата можела да стигне до няколко коня и дори повече. Някои от най-суеверните индианци ходели при вещици и магьосници за съвет и лечение, но често резултатите били трагични.

Животни-хора

Вълшебниците, а често магьосниците имали способността да се превръщат в птица или животно по желание, а след това отново да добият човешки вид. Индианските поверия почти не различавали човека от животното. Младеж заживява при елените, или младо момиче заживява с мечките, приемайки характерните черти на тези животни. Предполага се, че е съществувала взаимозаменяемост между хората и животните, затова в много приказки мъжете се женели за сърни или други животни, докато жените се омъжвали за животни по свой избор; и както се разказва, тези необичайни връзки водели до щастливи бракове. Съществувало строго табу срещу обида на животно-съпруга или съпруг, поради което на животните никога не се карали.

Манабожо, вълшебник и магьосник, обикновено поздравявал групи хора и животни така: „Здравейте, животни-хора!“. В някои индиански текстове могат да се прочетат много легенди, където отначало трудно се разпознава дали се разказва за човек-авантюрист или за животно-авантюрист. Например „Манстин бил храбър юнак…“. След няколко изречения се разбира, и то главно посредством някои незначителни обяснения за дългите чувствителни уши и трепкащи ноздри на героя, че той е заек!

Заклинания, магия и мистерия

Почти всичко, което един индианец не разбирал, било нещо магическо или вълшебно, а то от своя страна можело да бъде голяма, добра или лоша магия[14]. Тези примитивни вярвания породили множество красиви легенди за ехото, дъгата и други подобни. Дъгата се споменава в легендите на много племена и се считало, че притежава огромна магическа сила; освен това в някои племенни легенди дъгата образувала мост между горните светове и земята. Звездите се движели с помощта на някаква голяма магия. Поразителните чудатости на природата, като например белия бизон, странно извитите животински рога, необикновените цветове или гребени на птиците и невижданите цветя също били считани за вълшебни и често намирали място в народните приказки и легенди.

Религия

Популярните схващания, свързани с религията на американските индиански племена са, в общи линии, погрешни, също като представите за индианския начин на живот. Идеите за „Великия дух“ и „Щастливите ловни поля“ били създадени от ранните мисионери и продължили съществуването си чрез публиката. Индианските думи, от които е произлязъл терминът Великият дух, в действителност имат различно съдържание при различните племена. Например сред индианците от Дакота и Мандан думите означават „Велика медицина (магия)“ и се използвали за описание на всичко загадъчно, което индианците не разбирали.

Племената вярвали в много богове с различно влияние и сила. Основната идея, която подкрепяла тази примитивна религия на индианците, била да привлече вниманието на боговете върху интересите на човека, да събуди съжаление, за да получи той помощ. Безброй дейности в индианския бит били посветени на тези цели. Те общували със своите богове посредством сложни и подробни церемонии, включващи молитви, постене, пеене, опяване, танци и разказване на приказки. Съществували религиозни обреди за докарване на дъжд, за добър лов, богата жътва, добро здраве. В различните селца част от религиозния ритуал били мечешките танци, бизоновите танци, вълчите танци, танците на други животни и птичите танци.

Постенето или тримиренето за добиване на сили от различен вид било придружено от молитва като средство за общуване с божествата и духовете пазители и като част от тайнственото култопоклонничество. Постът и молитвата играели водеща роля в бита на североамериканските индианци. Могъщи вождове поднасяли богати дарове на различни богове. И най-скромните членове на племето правели дарове като червена боя, цветни мъниста и камъчета или дори няколко пера.

Гръмовержците, свръхестествените „горни същества“, били почитани от степните племена. Членовете им носели лулите си извити нагоре, за да могат божествата да си дръпват по-лесно от дима.

Много религиозни церемонии се отличавали с искреност и символика; ирокезкият „Призив за благодарност към могъществото на господаря на живота“ заслужава специално да бъде споменат тук.

Суеверия, тайнствени числа и табу

Суеверията играели голяма роля в мислите, действията и живота на американските индианци, а често променяли и техния бит. Предзнаменованията, поличбите, сънищата и необикновените случки според тях носели добро или зло. Индианците вярвали, че знаците, предвещаващи добро или лошо, в действителност били изпращани като предупреждение или насърчение от някое свръхестествено същество. Такова същество, например, правело пътеката равна или неравна, причините за което индианците нито разбирали, нито се опитвали да разберат.

Всички индиански американски племена вярвали в свръхестественото. Те приемали духовете, признавали джуджетата и елфите, известни като „малките хора“, водните русалки и земните нимфи, вампирите, призраците, най-различни чудовища, морските сирени и тритони. Тези същества често служели за сюжетна основа на индианските народни приказки, разказвани край огньовете на приказките.

Вярата в силата на магическите числа била много силна. Жреците и мъдреците ги ползвали като цяр или при заклинания. В много племена числата четири и седем били считани за мощни, мистични числа, а четири по четири или седем по седем често се приемали за свещени и всесилни. Казвало се, че духовната сила на тези числа изпълнява желания от всякакъв вид, лекува успешно, предпазва от зли духове и призраци и осигурява специални възможности и дарби. Индианците се отнасяли със страхопочитание към големите числа, „много като листата на голямо дърво“. Никой от тетоните например не се осмелявал да отправи поглед към големи звездни групи и да преброи дори една от тях на ум, защото вярвали, че щом веднъж е почнал да ги брои, трябва да завърши или да умре.

Табутата били многобройни като звездите и трябвало да се спазват, за да се избягват нещастия и даже смърт. Съществували табута срещу разказване на някои приказки в даден момент: някои приказки можели да се разказват денем, други трябвало да се разказват само по здрач. Някои игри можели да се играят само в даден период от годината. Имало табута за определен момент, срещу носене на някои от елементи от облеклото, и силни табута срещу твърде често използване на магическо желание. Един човек от племето чероки се страхувал да сочи дъгата с пръст, защото вярвал, че от това ставите му могат да се подуят или трайно да се увредят. Не било съвсем редно да я покаже примерно с устни или с лакът! Прозявката също била табу сред някои племена от Северозападния бряг, тъй като се смятало, че привлича призраци.

За тези неща може да се говори безкрайно, да се образува една невероятно дълга пътечка от думи, но времето на приказките настъпва и разказвачът крачи припряно и безшумно около огъня на приказките, вдига ръка за поздрав към слушателите си и тутакси започва да разказва за суровите, храбри индианци, които ходят на лов, за риба, за приключения, смеят се и живеят по страниците на тази книга…

Как да разбираме индианските думи и фрази

Повечето езици на североамериканските индианци са били безкрайно живописни и описателни, а много от тях са звучали изключително музикално при говор. Тъй като индианците живеели близко до природата, голям брой названия на дървета, птици, животни или звезди са били опит да се опише какво са правили или как са изглеждали. Други думи в този раздел обясняват някои обикновени предмети или дейности от индианския бит.

Време — тъй като само по слънцето, луната и звездите можели да определят колко време е изтекло, индианците го описвали така: сутрин — „когато идва слънцето“; пладне — „когато слънцето е изминало половината път“; нощ — „когато слънцето си отива, за да стори път на луната“; много месеци — „много луни“; два дена и две нощи — „две слънца и два съня“; петнайсет години — „петнайсет снегове“ (Северните племена); отдавна отминали времена — „толкова отдавна, че времето не може да се измери със слънца и луни“.

Говоря с раздвоен език — (или изкривен) — лъжа.

Голямата мечка — Седемте звезди.

Дълга къща — колективно жилище на ирокезите и някои други индиански племена; обикновено представлявало дървена конструкция, покрита с кори, понякога с дължина 30 метра.

Ку — почетен знак (от френската дума coup, удар; да изброиш подвизите си означавало да разкажеш за храбри битки и почести; перата за подвизи били специални пера, често от орел или пуяк, присъждани за храбри подвизи и изключителни заслуги.

Медицина — нещо магическо; имало лоша и добра медицина.

Медицински сън — сън, в който се дават някакви насоки.

Месеци или луни — минаването на месеците и годините се следяло стриктно, тъй като някои луни носели храна и изобилие, докато други носели глад и често смърт. Племената блекфут и други индиански народи и племена имали живописни названия на месеците, като например: февруари — Гладната луна; март — Луната, когато идва водният дивеч; април — Луната на зелената трева или Луната, когато покарва тревата; май — Луната, когато се разлистват дърветата; юли — Луната на зрелите дребни плодове; август — Луната на горещото слънце; септември — Луната на лова; октомври — Луната на падащите листа; декември — Луната на дългите нощи.

Мъдреци — най-мъдрите старейшини на племето; обикновено те ставали вождове, шамани или жреци.

Парфлеч — изсушена кожа от елен или предмет, направен от нея.

Пемикан — изсушено месо, стрито на прах, често оформяно в калъпи.

Потлач — голямо угощение, устройвано от индианците от Северозападния бряг, на което гостите получавали много ценни подаръци.

Птици — крилата на въздуха.

Пътека на сенките или Земя на сенките — мястото на мъртъвците.

Сезони — вж. месеци.

Секунда — един удар на сърцето.

Скорост — изрази като „бърз като стрела“ или „бърз като гмурец“ се използвали от индианците, за да опишат отминаването на времето или скоростта на бързите елени или понита.

Слънце — използвало се за указване на посоките: „Върви натам, откъдето идва слънцето“ или „Върви по пътеката на изгряващото слънце“, което означавало да се върви на изток.

Сърце — отнася се за щастие или мъка: „Сърцето му пее“ означава „Щастлив е“, а „Сърцето му е паднало на земята“ означава „Тъжен е и нещастен“.

Тайи — свръхестествено същество, могъщ дух.

Тиликум — приятел.

Тотем — знак, който може да представлява птица, животно или други неща, присвоен като название или родов знак (крест) от един индианец, семейство, племе или клан.

Тотемен стълб — висок стълб от кедрово дърво, забиван в земята от хората по Северозападния бряг в чест на някое важно събитие; животни, птици, риби, духове, а по-късно и родови знаци (крестове), били гравирани и изрисувани по тези „говорящи колони“.

Травойс — два пръта, съединени в рамка, теглени от куче или друго животно.

Трепетлика — дървото, което шепне само на себе си.

Тъмно — много индиански разказвачи разказвали приказките си само преди или след като се спусне мракът, в зависимост от това, каква е приказката. Това било от страх да не обидят духовете. Затова разказвачът често започвал така: „Тъй като още не се е стъмнило“ или „Щом вече е тъмно, мога започна своята приказка“.

Тъмни мисли — тъжни или тревожни мисли.

Флеч — перо за стрела.

Числа — „като тревата“ означавало много.

Уиндиго — великан, зъл горски дух.

Бележки

[1] Типи — tepee (инд.); на езика на сиуксите: ти — живея; пи — използвам за; конусовидна палатка с отвор на върха. — Б.пр.

[2] Парфлеч — parfleche (инд.); изсушена бизонова кожа или предмети от нея. — Б.пр.

[3] Хоган — hogan (инд.) — Б.пр.

[4] Кива — kiva (инд.).

[5] Чики — Chickee (инд.).

[6] Тотемен — от „тотем“, totem (инд.); животно или друго същество, възприето за знак или емблема от род или клан. — Б.пр.

[7] Крест — crest (англ.); гребен, фриз; комбинация от тотемни изображения, обикновено поставяна над вратата на фасадата на къщата. — Б.пр.

[8] Камбала — halibut (англ.) — едра, плоска риба за ядене от северните морета. — Б.пр.

[9] Блекфути — Blackfoot (англ.) — чернокрак. — Б.пр.

[10] Глускап — Glooscap — митическа личност, която по някои свои черти напомня на нашия Дядо Мраз. — Б.пр.

[11] Манабожо — Manabozho — вълшебник и зъл магьосник от инд. фолклор. — Б.пр.

[12] Пол Баниън — Paul Bunyan — герой от американския фолклор. — Б.пр.

[13] Шаман — индиански лечител, магьосник — Б.пр.

[14] Магия — тук, „медицина“: дума, която индианците често използували за силна магия, чудодейна сила. Оттук и названието за жрец, medicine-man, или лечител. — Б.пр.

Край