Уолт Уитман
Ти, който и да си, държащия ме за ръка

Ти, който и да си, държащия ме за ръка,

без едното ще бъде всичко непотребно,

предупреждавам те, преди да ме изпробваш по-нататък:

не съм това, което предполагаш, а нещо много по-различно.

 

Кой може отсега да бъде мой последовател?

Кой се подписва като кандидат за моята привързаност?

 

Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен и разрушителен,

ти трябва да се отречеш от всичко друго,

аз бих очаквал да съм твой единствен изключителен стандарт,

но и тогава твойто посвещение ще бъде изнурително и дълго,

а теорията на живота ти от миналото, твоето съобразяване

с живота покрай теб ще трябва сам да изоставиш,

затуй сега ме напусни, за да не се тревожиш по-нататък,

спали ръката си от мойто рамо и върви по своя път.

 

Да се прокраднеш в някой лес заради изпитанието,

да се облегнеш на скала в открития простор

(защото в дом йод стряха аз не се явявам,

нито пред компания, в библиотеките лежа като че глух,

неловък, нероден или пък мъртъв),

но с тебе — да речем — върху огромен хълм,

отдето забелязвам пръв дали на милия далеч не приближава

някой си, неподозиращ че го гледат, да кажем

с теб на кораб сред морето или на някой плаж,

или на спокоен някой остров — тук аз допускам

да положиш устните си върху моите с целувка на другар,

с когото дълго си живял или с целувката на младоженец,

защото аз съм младоженецът и аз — другарят.

Или пък ако искаш загърни ме в своя плащ,

където мога да усетя ударите на сърцето ти

        или да легна върху твоето бедро,

носи ме дето и да идеш по вода и суша,

защото досегът със теб ми стига, той е най-доброто,

с това докосване до тебе ще заспя

        безмълвно и ще бъда носен вечно.

 

Това прощаване те насочва към опасности,

това прощаване и мен самия — няма да го разбереш —

ще ме измами от началото, а после повече — разбира се —

и аз ще те измамя, дори когато ти си мислиш,

че ти безспорно си ме хванал, виж!

От тебе вече, както виждаш, съм избягал…

 

Защото не за туй, което виждаш, аз написах тази книга

и нито ти като я прочетеш това ще придобиеш,

не ме познават най-добре ония, дето ми се възхищават,

дето показно ме хвалят, и нито кандидатите за любовта ми

(освен малцина) ще бъдат победители и нито пък поемите ми

ще творят доброто само, ще принасят и вреда,

и май че по-голяма, защото е безсмислено без туй,

което ти ще отгадаваш, без да познаеш, което аз загатвам,

затуй ме остави и си върви по своя път.