Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], –1892 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
VannHelsing (2014)

Издание:

Уолт Уитман. Тревни листа

Американска. Второ издание

ИК „Клио“, София, 1998

История

  1. — Добавяне

Една жена ме очаква, тя има всичко, не липсва нищо в нея,

би липсвало обаче всичко, ако ли сексът липсваше

        или пък влагата на истинския мъж.

 

Във секса се съдържа всичко — телото и душата,

        значенията, доказателствата, чистотата,

деликатностите, резултатите и повишенията, песните,

        командите и здравето, и гордостта, надеждите

и добротворството, и почестите, всички страсти,

        любовта и красотата, радостите на света,

и боговете, правителствата и съдиите, преследваните —

        те всички се съдържат в секса

като негови съставки, като оправдание за него.

 

Без срам мъжът, когото аз обичам,

        знае и признава сладостта на своя секс,

без срам жената, дето аз обичам,

        знае и признава сладостта на своя секс.

 

Сега от себе си ще отстраня безстрастните жени,

        аз ще отида с тази, която ме очаква, и с тез жени,

които са с гореща кръв и са достатъчни за мен,

        аз виждам, че към мене се отнасят със разбиране,

че не отричат, аз виждам, че за мене са достойни

        и аз ще бъда якият съпруг за тез жени.

 

Не са на йота те от мен по-долу,

те обгорени са в лицата от греещото слънце и от вятъра,

плътта им има древната напрегнатост и сила,

умеят те да плуват, да гребат, да яздят, да се борят,

да стрелят и да удрят, напред да се придвижват,

        да отстъпват, да остават себе си и да се отбраняват,

те са последователни докрай в правата си,

        те са спокойни, ясни и добре владеят себе си.

 

Притеглям ви към себе си, жени,

не мога да ви пусна да си идете,

        бих искал да ви сторя някакво добро.

Аз съм за вас и вие сте за мене не заради, самите нас,

        а заради други: у вас повити спят герои и певци

и те отказваха да се пробудят до сега от допира

        на който и да било освен от допира със мен.

 

Това съм аз, жени, вървя по своя път

        аз съм затворен, кисел, едър, несговорчив,

ала ви любя, не съм ви причинявал болка

        повече от нужното на вас самите,

аз имам веществото за направата на синове и дъщери

        на тези Щати, притискам с бавния си едър мускул,

сам прегръщам себе си самия, за молби съм глух,

        не смея да се дръпна докато не вложа туй,

което дълго съм натрупвал в себе си.

 

Чрез вас аз отводнявам стръмните реки у себе си,

        у вас заграбвам хиляди години занапред,

върху самите вас присаждам присадите на обичаното

        от Америка и мен, и капките, които дестилирам аз

върху ви, ще станат горди атлетически момчета,

        нови артисти, музиканти и певци,

и бебетата, дето аз чрез вас зачевам,

        ще заченат бебета като му дойде ред.

Аз ще изисквам от себе си безукорни мъже, безукорни жени,

        от тях очаква се със другиго да се проникнат,

както аз и ти взаимно се проникваме сега,

        аз ще очаквам плодовете и на избликващия дъжд от тях

тъй както чакам плодовете на избликналия дъжд от мен сега

        и ще чакам житото на любовта от раждането,

съществуването, гибелта, безсмъртието,

        които тъй любовно днес засявам.

Край