Уолт Уитман
Къмто градините светът

Къмто градините светът отново се въздига,

мъжествени другари, дъщери и синове, прелюдии

на любовта и на телесния живот и на значение и битие,

тук любопитно съзерцавай възкресението ми от сън,

въртящите се цикли, които във широкия си замах

като ме пораждат пак влюбен, зрял,

като за мен е всичко хубаво и удивително,

моите крайници и трепетния пламък, който непрекъснато

тече през тях и по причини просто удивителни прозирам,

и като съществувам тъй, прониква той навсякъде,

все още доволен с настоящето, доволен с миналото,

за мен или зад мене Ева, следващата ме или пред мен,

а аз я следвам, туй пък е едно и също.