Георги Василев
Песента на барда

Тежки времена настанаха

Времена на война

Веселбите престанаха

Песента отдавна замря

Крал Мрак бе нападнал Светлото Царство

Зли орди бе изпратил той на война,

Пълен с люто и подло коварство

Към всичко, що свети в нощта

И ето настана съдбовният миг

Добрият крал бе сбрал своята вярна войска

Изпълнен с величие, светлият му лик

Огряваше тези безплодни и сухи поля

Не можеше веч той да удържи тая напаст огромна

Черните орди избиваха всичко наред

Добрият крал да ги отбие не смогна

И тъмните взеха жертви безчет

Мракът в небето се сгъсти

И последната надежда угасна

В небето черен гарван, видяха да лети

И мъката в сърцата на наште нарастна

Кралят бе изгубил своята армия велика

Черните орди почти бяха превзели Светлото Царство

Но как сто, ще се мерят с хиляда войника

Изправени пред лютото тъмно тиранство

Още миг…още миг и Светлината бе обречена

Няма ли никой в нощта? Никой ли не чува светлия зов

О, прощавай кралство… твоята участ е вече предречена

Скоро ще те управлява владетел нов

И ето… Крал Мрак стоеше срещу Владетеля на светлината

С вдигнат меч в ръка

На последен дуел той го призова

Нямаше надежда вече…непоправима е участта

С последни сили Добрия Крал се изправи.

Мъжествен и горд, но неспособен да победи

Към Черното зло се отправи

Без надежда в сърцето си да таи

Всичко бе изгубено, тъмнината нацяло бе покрила света

Но какво беше това? Нещо на близкия хълм проблестя

Мелодия, над полето се разнесе, нечувана до сега

Падна лъч светлина и сред настаналата тъмнина,

Фигура, загърната в плащ се видя

В ръцете си странникът държеше арфа златна

От устата му се разля песен благодатна

В нея се пееше за Светлина…

За Светлина и за велики дела

Добрият крал зърна барда велик

Сърцето му бурно затуптя

Лицето придоби светлия лик

И с ярост се хвърли върху врага

Крал Мрак от песента бе смразен

Добрият владетел нанесе удар, опиянен от радостта

От светлината врагът бе поразен

И последното, което чу…

… бе песента