Г. Филипов
Вълшебният кон

На едно голямо празненство в персийската столица, царят, заобиколен от сановниците си, стоял на голямата тераса пред двореца и наблюдавал веселието. Според обичая, сановниците му трябвало да му показват всевъзможни чудновати неща, каквито се срещали в царството му.

Изведнъж от небето долетял един индиец на кон и се спрял пред краката на царя. Конят бил изкуствен и имал някакъв механизъм, посредством който можел да лети из въздуха с голяма бързина.

Царят поискал да го купи и попитал за цената. Индиецът му отговорил:

— Ще ти дам коня, ако ти ми дадеш дъщеря си за жена.

Като чул това царският син, Фируз Шах, се възпротивил, но царят се надявал да получи коня по друг начин. В това време младият принц пожелал да възседне вълшебния кон, завъртял един винт на главата му и полетял като стрела. В миг се изгубил от очите на присъстващите.

Царят се изплашил и, като видял, че синът му не се връща, се разгневил и заповядал да хвърлят в тъмницата индиеца, докато се върне принца.

А вълшебният кон летял нагоре и все нагоре и принц Фируз Шах започнал да се страхува, но не знаел как да накара коня да слезе на земята. Изведнъж забелязал друг винт на ухото на коня, завъртял го и за негова голяма радост, конят започнал да слиза надолу. Когато стъпил на земята, принцът се озърнал, но понеже било вече нощ, не могъл да разбере къде се намира. По едно време видял, че е стъпил върху един голям балкон на великолепен дворец. Доближил се до отворената врата, от която идела слаба светлина и видял пред себе си заспали много черни роби с голи ножове в ръце.

Принцът предпазливо прекрачил и влязъл в стаята. Там видял заспали няколко слугини, а по-навътре, на едно легло видял, че спи най-хубавата девойка, която бил виждал. Това била бенгалската княгиня.

Принц Фаруз Шах толкова се влюбил в княгинята, че веднага решил да я вземе за жена. Той тихичко я събудил. Княгинята се уплашила, но като видяла пред себе си хубавия момък усмихнала се и го запитала кой е и какво иска. Принцът разказал всичко, което се случило с него и княгинята го помолила да остане при нея няколко дни. Той се съгласил на драго сърце и девойката наредила да се устроят големи увеселения в чест на високия гост.

Двамата се влюбили и видели, че не могат да живеят един без друг. Когато младият принц най-сетне решил да тръгне за Персия убедил княгинята да дойде с него.

На другата сутрин принцът настанил добре девойката на коня си, седнал зад нея и завъртял винта. Конят веднага се издигнал във въздуха и след няколко минути се намерили в двореца на персийския цар.

Бащата се зарадвал като видял сина си жив и здрав и веднага заповядал да освободят клетия индиец. Но индиецът бил много наскърбен и за да си отмъсти грабнал бързо княгинята, качил се с нея на вълшебния кон, завъртял винта и изчезнал в облаците.

Натъжен принцът тръгнал да я търси.

Индиецът, след като летял цял ден, вечерта се спуснал на земята близо до Кашмирското царство. Свалил от коня княгинята и започнал немилостиво да я бие, а тя завикала за помощ. В това време кашмирският султан тъкмо се връщал от лов и чул виковете на девойката. Затичал се и като видял какво става заповядал да отсекат главата на индиеца. После завел разплаканата княгиня в палата си и заповядал добре да се грижат за нея. Но тук тя се намерила пред друга опасност — султанът много я харесал и решил веднага да се ожени за нея.

Бенгалската княгиня обичала принц Фаруз Шах и за да се избави от кашмирския султан, който бил грозен и много дебел, тя се престорила на луда и започнала така страшно да вика, че султанът се уплашил и избягал.

Зачакал султанът да оздравее княгинята, за да вдигне сватба, но тя не оздравявала. Събрали се всички лекари и знахари от цялото царство, но никой не смеел да се приближи до нея.

Един ден в палата се явил беден дервиш и рекъл на султана, че може да излекува болната княгиня. Това бил самият принц Фаруз Шах, който след дълго пътуване, пристигнал в Кашмирското царство и като чул за болестта на бенгалската княгиня веднага тръгнал към двореца. Дервишът пожелал да го оставят насаме с болната. Княгинята веднага го познала, хвърлила се в прегръдките му и заплакала от радост.

Лъжливият дервиш казал на султана, че княгинята е омагьосана от вълшебния кон и за да оздравее ще трябва още веднъж да се качи на него.

Султанът се съгласил.

На другия ден конят бил докаран на площада пред двореца, където се събрала голяма тълпа, за да гледа чудноватото излекуване на княгинята.

Присъствал и султанът и неговата свита.

Бенгалската княгиня, облечена в скъпи дрехи, обсипана със скъпоценни камъни, била изведена и поставена върху вълшебния кон. Запалили и огън наоколо. Дервишът хвърлил благовонни треви в огъня и три пъти го обиколил, като изричал някакви непознати думи. От дима княгинята не се виждала. Тогава принцът се метнал на коня, завъртял винта и изчезнал във въздуха.

Султанът едва сега разбрал играта на лъжливия дервиш, но нямало що да стори, освен да се смее сам на себе си.

Принцът и княгинята скоро пристигнали в персийската столица и след няколко дни отпразнували сватбата си сред шумно веселие.