Г. Филипов
Защо заекът има дълги уши

Когато се появили животните в гората, най-главният всред тях бил големият звяр — лосът. Веднъж лосът разговарял с жена си на една горска полянка. Заекът тичал на близо, чул разговора им и се спрял. „Да разбера какво си говорят“ — помислил той.

Промъкнал се по-близо, скрил се зад един пън и започнал да подслушва.

— При мен са рогата, които трябва да раздам на зверовете — казал големият лос. — Но зверовете са много, а рогата — малко. На кого да ги раздам?

Слушал заекът и си мислел: „Няма да е зле, ако и аз получа рога. С какво съм по-лош от другите?“

— Кому да дам тези рога? — попитал лосът жена си.

Тъкмо решил да отвори уста заекът, и жената на носа се обадила:

— Тези дай на елена. Той ни е роднина, не може да не му дадеш.

— Е, добре — казал лосът. Ами ей тези, големите, на кого да дам?

Тъкмо щяла да отговори жената на лоса, и заекът не се стърпял, измъкнал се иззад пъна и извикал:

— Тези дай на мене, на заека, лосе!

— Какво приказваш, братко — казал лосът. — За къде си с такива рога? Какво ще правиш с тях?

— Как така за къде? Много са ми необходими рога — отвърнал заекът. — Всичките ми врагове ще се страхуват от мен, всички ще се боят.

— Е, добре, вземи ги! — казал лосът и дал рогата на ласка.

Зарадвал се заекът, заподскачал, затанцувал и изведнъж зад близкия кедър паднала една голяма шишарка върху главата му. Скокнал заекът от уплаха и беж да го няма! Но нищо не излязло! Заплели се рогата му в храстите, не може да ги измъкне, завряскал той от страх.

А лосът и жена му се заливали от смях.

— Не, братко — казал лосът. — Виждам, че си страхливец, а на страхливеца и най-дългите рога няма да му помогнат. Я по добре да ти дадем дълги уши. Искам всички знаят, че обичаш да подслушваш.

Така заекът останал без рога, а ушите му пораснали дълги-дълги.