Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Ангел Каралийчев. Тошко Африкански и приказки

ИК „Хермес“, Пловдив, 1997

Редактор: Венера Атанасова

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-378-0

История

  1. — Добавяне

Един човек имал трима синове. Те били още малки деца, когато дошъл у дома им един змей, откраднал майка им и я отнесъл в жилището си, което било в непроходими гори.

Щом пораснали тримата братя, веднъж попитали баща си:

— Кажи ни, тате, къде е нашата майка?

— Вие бяхте още малки деца, когато я открадна един змей — отвърнал баща им.

— Аз ще ида да търся майка си! — викнал големият син.

— Иди, синко!

Когато тръгнал големият син да търси майка си, баща му го преварил и се скрил под моста извън селото, престорил се на мечка, па излязъл срещу сина си, за да му види юначеството. Синът се уплашил от мечката и се върнал назад.

— Не те бива! — викнал вторият. — Нека ида аз, па да видиш!

Но и той се уплашил от мечката и се върнал.

— И двамата сте страхливи! Нека ида аз, че да видите! — казал най-малкият, Келчо.

Грабнал сабята си и тръгнал малкият Келчо. Мечката излязла насреща му. Келчо се втурнал с гола сабя и викнал:

— Или ти мене, или аз тебе! — и без малко щял да посече мечката.

Тогава баща му извикал:

— Стой, синко! Аз съм твоят баща! Сега видях юначеството ти. Хайде, върви, на добър час! Ти ще намериш майка си!

Тогава юнакът Келчо навлязъл в пустите гори и намерил жилището на змея. То било голям дворец. Като наближил Келчо към двореца, съгледвачът, който бил поставен от змея на едно високо място, видял Келча и обадил на господаря си, че иде един юнак към двореца.

Змеят казал:

— Аз съм поставил вълците да ми пасат овцете, а мечките — кравите. Ти гледай, ако мине през тях невредим, наистина е юнак. Ако го разкъсат и изядат, няма какво да се боя от него.

Съгледвачът подир малко съобщил на змея, че юнакът, като дошъл до овцете, вълците и мечките се спуснали към него, но той погубил много от тях със сабята си. А сега иде насам!

Щом чул тези думи, змеят малко се постреснал и станал да посрещне юнака. Юнакът дошъл до двореца. Наблизо течала дълбока река, на която имало златен мост. По него се минавало, за да се влезе в двореца на змея.

Юнакът, като наближил златния мост, почудил се на хубостта му и тръгнал по него, но мостът взел да се огъва. Змеят, като видял това, се стреснал още повече. Щом юнакът влязъл в двореца, тръгнал право към змея. Той наместо „Добре дошъл“, за да уплаши юнака, смръкнал го в пояса си като енфие и пак го духнал, та го залепил на стената. И когато повторно се приготвил да го смръкне, юнакът се спуснал върху него със сабята си и замахнал да го посече. Тогава змеят, уплашен, извикал:

— Стой, синко! Аз такъв юнак търся, за да го направя свой син! Всичкото ми имане ще бъде твое и аз твой, и ти мой, точи вино, та ме пой!

Келчо се спрял. И двамата си подали ръка.

Малко по-късно настъпило време на змея да спи, а сънят му траел четиридесет дни. Той извадил и дал на Келча цял вързоп ключове, легнал и заспал. Келчо взел ключовете и тръгнал из двореца. Отварял наред стаите, гледал и не можел да се нагледа на богатството и красотата. В някои стаи видял купчини пари, в други — хубави златни и свилени дрехи. Имало стаи, пълни с яденета и питиета. Най-крайните две стаи не можал да отвори, защото нямал от тях ключове. Келчо поискал да види какво има в тези стаи, потърсил ключовете им и най-сетне, след тридневно търсене, ги намерил в брадата на змея. Юнакът взел полекичка ключовете, без да го усети змеят, и когато отворил едната от стаите, намерил вътре майка си. Познали се и тя му казала:

— Синко, освободи ме и да бягаме оттук, додето спи змеят, че толкова години съм затворена и не съм видяла бял свят!

— Нека да видя какво има и в другата стая, че тогава ще бягаме! — казал синът.

Когато отворил и втората стая, там намерил един чуден и много хубав кон, какъвто нямало по света. Тогава наш Келчо напълнил две дисаги с жълтици и скъпи дрехи, яхнал хубавия кон, поел своята майка и я завел у дома си.

По едно време конят му казал:

— Отскубни от гривата ми три косъма и ме пусни, а когато ти дотрябвам, напечи на огъня космите ми и аз веднага ще дойда!

Келчо отскубнал три косъма, пуснал коня, оставил дисагите с жълтиците на майка си, а сам отишъл в Цариград и станал ратай на един градинар, чиято градина била срещу царския дворец.

Един пролетен ден станали големи игри вън от Цариград. На тия игри се събрал много народ. Отишли още и царят, и градинарят. Градинарят поръчал на Келчо да варди добре градината.

toshko_afrikanski_i_prikazki_zmej.jpg

Като останал сам, Келчо си спомнил за хубавия кон, напекъл космите от конската грива на огъня и ето, конят мигом пристигнал. Тогава Келчо помислил, че няма никой да го види, станал, облякъл златните дрехи и възседнал коня да го поразиграе край градината. Не щеш ли, най-малката царска дъщеря го съзряла от прозореца на двореца и не могла да се нарадва на хубостта, юначеството и хубавия му кон.

Келчо отишъл също с коня си на царските игри. И там, без да го познаят нито царят, нито градинарят, излязъл пръв във всичките игри. Дори и самият цар не можал да се нарадва на юначеството му.

Вечерта Келчо се прибрал по-напред в градината, пуснал коня, скрил златните си дрехи, облякъл си градинарските и — ни лук ял, ни лук мирисал — заловил се за работа в градината. Когато дошъл градинарят и видял, че градината е изпотъпкана от конски копита, захванал да вика и мъмри Келча. Но най-малката царска дъщеря се провикнала от прозореца на двореца и поръчала на градинаря да не закача Келча.

Сетне най-малката царска дъщеря повикала градинаря и го накарала да поднесе на царя три любеници, от които първата да бъде преминала, втората — добре узряла, а третата — още младичка. Градинарят изпълнил поръчката.

Царят го попитал:

— Какво искаш да кажеш с тия любеници?

Тогава градинарят отговорил:

— Трите любеници са трите царски дъщери, от които на първата времето за женитба е вече преминало, на втората — дошло, а на третата наближава.

Като чул това, царят бързо изпроводил глашатай да събере народа пред царския дворец, за да си изберат царските щерки бъдещи съпрузи. Народът се събрал, а царските щерки гледали от прозореца. И обичай било коя когото избере, да му подхвърли червена ябълка.

Тогава най-голямата царска дъщеря харесала един княжески син, подхвърлила му ябълка и тръгнала с него. Средната харесала генералски син и отишла с него. А най-малката хвърлила ябълка на градинарския слуга Келча.

— Грешка стана! — казал царят и онези, които стояли до него, като видели това, подали друга ябълка на царската щерка, за да я подхвърли на някой по-достоен. Но тя я подхвърлила пак на Келча, така сторила и третия път.

Тогава царят разбрал и рекъл:

— Щом го искаш, иди с него, глупава щерко! Само сетне да не се каеш!

— Това, тейко, не го правя от глупост, но защото знам, че той е по-достоен от другите твои зетьове! — отвърнала най-малката царска щерка.

И се оженила за Келча.

По едно време царят започнал бой с друг цар. Царят тръгнал с всичката си войска за бойното поле — и другите му зетьове с него. Тогава Келчо възседнал едно магаре, та и той отишъл.

Когато го попитал царят: „Ти къде си тръгнал, Келчо?“ — той отвърнал:

— Ами нали съм и аз царски зет, защо да не ида на помощ! — и си подкарал магаренцето.

— Добре, и такива трябват там, за да носят вода на войската — казали големците и си заминали.

— Да видим кой ще носи вода! — отвърнал им Келчо и поел из пътя.

Когато заминала цялата войска и Келчо останал сам, той напекъл пак космите и конят му пристигнал. Оставил тогава Келчо магарето, въоръжил се, възседнал добрия си кон и отишъл на бойното поле. Всеки от противниците си думал: „Дано застане на нашата страна този непознат юнак!“.

 

 

Като видял Келчо, че неприятелите победили тъста му и насмалко щели да го поробят със зетьовете и големците, той се дигнал тогава, яхнал коня си, извадил сабята, развъртял се надясно и наляво, победил враговете докрай и избавил тъста си.

В тая битка била ранена ръката на Келча с една сабя. Сам царят извадил свилена кърпа и превързал раната на непознатия юнак. Тогава превързаният мигом се изгубил. Царят много се наскърбил, защото желаел да го награди за победата му с някой голям чин и да го задържи при себе си.

Сетне Келчо си отишъл и освободил своя кон. Облякъл пак простите си дрехи и се заловил за работа.

Не щеш ли, царят се разболял, очите му не виждали. За да се излекува, трябвало да се намери пилешко мляко. Царят пратил двамата си по-големи зетьове да потърсят такова мляко. Те тръгнали, ходили, ходили по света и по горите и като не намерили от пиле мляко, донесли на царя друго мляко и излъгали, че уж било от пиле. Но когато намазали царювите болни очи с това мляко, те го заболели още повече.

Тогава нашият юнак Келчо напекъл пак космите и конят дотърчал. Възседнал го той, отишъл и намерил, та донесъл на царя от пиле мляко. И когато намазали с него болните очи, те оздравели.

Оттогава царят обикнал Келча и го поканил една вечер да вечерят заедно в двореца. На царската вечеря Келчо запретнал ръкава си и царят видял превързаната му ръка. Като съзрял и познал свилената кърпа, с която сам го превързал на бойното поле, той извикал:

— Ах, ти ли си бил добрият юнак, който ми избави живота на бойното поле!

Целунал го по челото и го поставил от дясната си страна.

Край