Жаба-помощница

Един баща имал трима сина: двамата умни, а третият глупав. Бащата ги пращал често в гората за съчки — на умните давал кон, а глупавият трябвало да носи съчките на гръб.

Вървели веднъж умните синове с натоварения кон и какво да видят: край пътя лежи една жаба и охка. Моли да я пренесат през рова. Но умните синове не само не я пренесли, ами отгоре на това я наложили с камшик, горкичката. След тях вървял глупавият им брат с вързоп съчки на гърба. Той послушал молбата на жабата. От благодарност тя му обещала да му помага във всичко. А за да не носи вече съчките на гръб, подарила му един бял кон.

Веднъж глупавият син минавал с товар съчки край царския дворец. Видяла го по-малката дъщеря на царя и почнала да му се подиграва:

— Гледай ти какво чудо! Глупака се сдобил с бял кон!

Оскърбил се дълбоко момъкът от тези й думи. И взел, че казал:

— Ах, дявол да те вземе! И ти ли ме смяташ за глупак!

Не щеш ли, извила се изведнъж вихрушка, грабнала принцесата и я отнесла. Почнал царят да пита и разпитва кой е отвлякъл принцесата. Взел вълшебната си пушка и заповядал на всички да минават край него: щом минел виновният, пушката сама щяла да гръмне. Така и станало. Щом Глупака минал покрай царя, пушката изгърмяла. Царят заповядал да хвърлят момъка в едно езеро.

Спомнил си той тогава за жабата и се примолил:

— Жабке, мила жабке, помогни ми да изляза на брега!

Измъкнала жабата Глупака на брега и го попитала:

— Желаеш ли още нещо?

— Искам да отида при принцесата, която проклех!

И още в същия миг той се намерил пред нея. Принцесата седяла в една гъста гора и горчиво плачела. Жабата пак попитала глупавия син:

— Желаеш ли още нещо?

— Избави принцесата от магията и пренеси двама ни на брега на онова езеро, където ме бяха хвърлили. И на брега на езерото да бъде построен дворец, в който да живеем.

Жабата направила всичко това и скочила във водата.

Видял царят двореца, чул, че в него живее Глупака с по-малката му дъщеря, и се разгневил много. Той изпратил веднага войска да разруши двореца и да върне вкъщи принцесата. Но жабата превърнала всички царски войници в буци пръст. Тръгнала тогава царицата за дъщеря си, но жабата я превърнала в кон. Най-после самият цар потеглил за дъщеря си. Само че решил да не я връща насила, а мирно да уреди всичко.

— Защо превърнахте войниците ми в буци пръст? Защо царицата се превърна в кон? — попитал той момъка.

— Защото искахте да върнете насила принцесата.

— Е, а могат ли буците пръст и конят отново да се превърнат в хора?

— Могат, ако ми дадеш по-малката си дъщеря за жена.

Царят обещал да стори това. Още в същия миг буците пръст отново се превърнали във войници и конят — в царица. А момъкът вдигнал голяма сватба и се оженил за принцесата.