Петелът и Кокошката

Петелът и Кокошката отишли веднъж в гората за лешници. Петелът хвръкнал на самия връх на Леската, а Кокошката останала долу.

Петелът късал, късал лешници и ги хвърлял на земята. А Кокошката ги събирала и ги слагала на купчина.

Не щеш ли, Петелът откъснал един лешник, хвърлил го долу и ударил Кокошката право в окото.

— Ех, че нещастие! — изплашил се Петелът. — Как можах да го направя!

А Кокошката хич не го и чува, тича към къщи и кудкудяка.

Насреща й — господарят!

— Какво си се разкудкудякала такава?

— Ами тъй и тъй, взе, че хвърли лешника право в окото ми!

— Кой хвърли лешника?

— Петелът го хвърли!

— Я гледай ти! — рекъл господарят. — А къде е Петелът? Нека дойде при мен в имението.

Петелът отишъл при господаря в имението. Господарят го попитал:

— Ти защо си хвърлил лешника?

— Аз нямаше да го хвърля, но Леската се разклати!

— Аха, значи така е станало? Е, добре. Нека Леската дойде при мен.

Леската отишла в имението. Господарят я попитал:

— Ти защо си се разклатила? Заради тебе лешникът ударил Кокошката в окото.

— Аз нямаше да се разклатя. Но съседската коза беше почнала да гризе кората ми. Как да не се разклатя?

— Е, добре. Нека тогава Козата дойде при мене.

Отишла Козата в имението. Господарят я попитал:

— Ти защо си гризала кората на Леската?

— Нямаше да я гриза, но козарят не ме заведе на паша. Какво друго ми оставаше да правя?

— Кажи тогава на козаря да дойде при мене.

Отишъл козарят. Господарят го попитал:

— Ти защо не си пасъл Козата? Я виж на какво е заприличала Леската — цялата е изгризана!

— Та аз щях да я паса! Но стопанката обеща да ми даде питки, а не ми даде нищо. И аз останах гладен.

— Добре. Къде е стопанката? Нека дойде при мен.

Отишла стопанката. Господарят я попитал:

— Ти защо не си дала на козаря питки?

— Не съм дала? Та нямаше ли аз, добри ми господарю, да му дам питки? Но всичко тръгна наопаки: Свинята, негодница такава, излапала маята. А без мая какви питки могат да станат?

Омръзнало му на господаря да търси виновника.

— Е, тогава нека Свинята се погрижи за Кокошката! — рекъл той. И е това съдът свършил.