Александър Студитски
Разумът на вселената (откъс от научно-фантастичен роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Разум вселенной, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Петър Копанов (2008 г.)
Разпознаване и корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 5/1962 г.

История

  1. — Добавяне

„Нашата планета не е сама“, „Открита е нова страница в живота на вселената“, „Вестител от космоса“, „Най-голямата сензация на нашите времена“ — такива заглавия пъстрееха през тези незабравими дни във вестниците от целия свят. „Пицундският метеорит се оказа изкуствено небесно тяло — космически снаряд… Обследването и разработката на средствата за изучаване на неговото съдържание са възложени на специално създаден комитет при Академията на науките на СССР…“

… Начинът беше смешно прост. Юри и Ярослав отидоха при павилиона, където се извършваше отварянето на космическия снаряд, много рано. Дочакаха времето, когато започнаха да пристигат колите и пред входа започнаха да се събират и да преминават групите на поканените. И в самия разгар на събирането, когато при контролата стана известно задръстване, те се промушиха в тълпата, облечени в бели колосани престилки, с хирургически шапчици, също като сътрудници, излезли за миг от зданието. Както и очакваше Ярослав, на тях дори не им обърнаха внимание. Те се запътиха към централната зала и се спряха в прохода, за да се огледат.

Огромното тяло на снаряда висеше във въздуха, издигнато от гигантски кулокранове на височината на третия етаж, под самия купол на зданието. Отделената от него основа със седем контейнера стоеше на най-долната платформа, от която сега се спускаха стълбички към всички проходи между редовете на амфитеатъра. Юри и Ярослав жадно впиваха поглед в открилата се пред тях картина.

Шест отвесни контейнера бяха отворени отгоре и отпред, откъм страната, обърната навътре към централната камера и сега приличаха на огромни шкафове за книги с полици, плътно запълнени с полупрозрачни жълто-розови призми като с книги. Над средния, разположен хоризонтално контейнер висяха някакви сложни апаратури, блокове, въжета, които напомняха на Юри механизми за подготовка на цирков номер.

Аудиторията бързо се изпълваше. Влизаха все нови и нови групи хора, изкачваха се по проходите, запълняха редовете.

— Извинявайте, но седящите места не са за нас — каза Ярослав, като се огледа встрани.

— Тук ще стоим — отвърна Юри. — Гледай колко такива като нас има.

И наистина сега почти навсякъде се виждаха такива хора в бели престилки, очевидно сътрудници на Комитета. Но те не заемаха местата в амфитеатъра — очевидно всичко бе определено за поканените. Аудиторията се изпълни до последното място. Юри и Ярослав плътно се притиснаха към площадката, на която се намираше основата на снаряда заедно с контейнерите. Зад масата на президиума на три реда столове се бяха събрали около тридесет души. Юри видя белите коси и връзката — папийонка на професор Брандт, тежкото тяло на професор Ермолин, могъщата фигура на академик Куликов. Председателят натисна копчето на звънеца. Тенишев стана. Веднага в аудиторията настъпи тишина.

— Драги колеги, членове на Комитета по изучаването на космическия снаряд, уважаеми наши гости! — каза Тенишев, като обиколи аудиторията със спокойния поглед на светлите си очи. — Ние искаме да обсъдим днес внесеното преди една седмица от Комитета решение за отваряне на големия хоризонтален контейнер, който е разположен в централната камера на космическия снаряд. Ако това решение не срещне възражение от страна на събралите се, ще можем още днес да извършим отварянето, използувайки опита, натрупан при отварянето и изследването на първите шест контейнера.

След внимателно изследване, Комитетът стигна до единодушното заключение, че призмите са предназначени за запазването и предаването на информация, изпратена на Земята от неизвестна нам планета. В продължение на шест месеца беше извършена доста значителна по своя обем работа, насочена към това, да се разберат принципите на записването на информацията и нейното възпроизвеждане. В непосредствените изследвания участвуваха повече от сто души специалисти по всички видове звуко- и видео-записи и по телевидеотехника, а като консултанти — почти всички известни в нашата страна и в чужбина учени, работещи в областта на теорията на информацията.

Тенишев говореше спокойно, без жестикулации, с равен глас, но лицето му издаваше вълнение.

— Трудността на стоящата пред нас задача беше изключителна. В действителност всички известни нам примери, като се започне от дешифрирането на египетските йероглифи от великия френски историк Шамполион, през двадесетте години на миналия век и се свърши с дешифрирането на писмеността на племето майя от съветските учени в Новосибирск, в началото на шестдесетте години на сегашното столетие, си приличат по това, че те се отнасят до далечното минало и до по-малко развита култура. Докато в сегашния случай подлежащата на дешифриране информация се отнася до култура, изпреварила нашата съвременна култура вероятно с хиляди, ако не и с милиони години.

По гръбнака на Юри полазиха тръпки, както в далечното детство при най-вълнуващите места в приключенските романи.

— И все пак нашата теория на информацията ни позволява да разберем принципа на действието на всяка система, колкото и сложна да ни изглежда тя. Още по външната форма на призмите специалистите стигнаха до заключение, че записът на информацията трябва да има вид на спирала, завита около централна ос и на определено разстояние от нея. Не искам да ви изморявам с описанието на безбройните опити, с помощта на които бе разкрита структурата на информацията. Удаде ни се да установим, че това е кристална и паракристална структура. Това откритие ни показа пътя към трансформирането на записа в други видове сигнали, пригодни за превръщане в звук и светлина.

Тенишев направи пауза и вдигна от масата куп хартия.

— Ето част от схемите, които бяха изпитани за превръщане на импулсите в звукови и светлинни сигнали. В края на краищата се появи идеята за трансформирането им в телевидеосигнали.

В аудиторията се понесе шум от възбудени гласове.

— Сега ще ви покажем малка кинодокументация от първите наши опити с телевидеорепродуцирането на импулсите, снети от кристалната пътечка на информационните призми.

Светлината загасна.

На екрана се появи надпис: AI.

— Условният шифър — поясни Тенишев, — с който ние означаваме записите. Буквата — една от шестте — по числото на контейнера. Цифрата означава номера на изследваната призма. Това е първата, с която започнахме да работим.

Надписът изчезна. За няколко секунди аудиторията потъна в пълен мрак. После сред синята непроницаема тишина се счу слаб, едва доловим вибриращ звук, напомнящ контраалтов женски глас.

— Ето така започва винаги — каза Тенишев — при всяка призма.

Сега ясно се чуваше женски глас с мек гръден тембър, едва оцветен с тона на някакъв инструмент, нещо като електрофон. В него се долавяше някаква мелодия, напомняща гукане на гугутка, на три-четири ноти, които създаваха кратки музикални фрази.

Ее-ии, аа-оо — определи най-сетне Юри, който тръпнеше от възторг. — Ее-ии, аа-оо.

Да, това бяха думи, произнасяни разчленено, две отчетливо различими думи: отначало еи, после ао. И пак еи-ао, еи-ао.

Екранът се освети от мъгливо, трептящо и искрящо като скреж на слънце сияние. Гласът продължаваше да говори. На екрана се появи картина с ослепително бели блестящи точки на черен като въглен фон.

— Това очевидно е изображение на звездно небе. Нашите астрономи определят основните съзвездия — поясни Тенишев. — Сега ще има пауза. Кой знае защо изображението изчезва.

Екранът изгасна. По него пробягваха неясни искри, светлинни пояси. Гласът продължаваше да звучи. И изведнъж на черния екран отново блеснаха белите трептящи точки и петна, като бавно се движеха в пространството.

— Това е системата, към която се отнася планетата, пуснала снаряда — каза Тенишев.

Сега вече бяха ясно видими две горящи петна, които се движеха по силно удължена елипса. Около всяко от тях се въртяха рой светли кръгли петна.

— Система от двойни звезди — каза Тенишев. — Едната има шест, другата седем спътника. Забележете — петата планета на лявата звезда има четири собствени спътника. Това именно е тя.

Роякът заплава насреща като се приближаваше. Ето, в центъра на екрана вече се появи голяма топка, заобиколена от летящи около нея на разни разстояния малки топчици. Централната се приближи, като се въртеше около оста си. Сега тя зае почти целия екран. Вече се очертаваха някакви петна, грапавини, вдлъбнатини, морета и планински вериги по нейната повърхност. Гласът все пееше: еи-ао. И изведнъж всичко изчезна, по тъмния екран пробягаха светли ивици.

— Пак прекъсване — спокойно каза гласът на Тенишев. — А сега идва най-интересното.

И отново от мрака зазвуча глас. Но това вече беше друг глас — мъжки, баритон, също напевен и мелодичен.

— И ое, и ое — чу Юри.

И ето, стана чудо. Това беше като блясък на мълния. На екрана се появи удължена светла фигура, напомняща фигура на човек, появи се и изчезна, като остави неясно, дразнещо впечатление на нещо, което е изчезнало, преди да можеш да го разгледаш. Ето, тя отново се появи. Сега ясно се виждаше силуетът на висока стройна юношеска фигура — глава и широки плещи, дълги тънки ръце, длани с дълги пръсти, тесни бедра, дълги крака. И всичко пак изчезна. В аудиторията светна.

Буря от аплодисменти премина по редиците. Развълнувани, всички присъствуващи в залата станаха на крака. Председателят напразно натискаше копчето на звънеца. Най-сетне Тенишев взе думата.

— Както се убедихте, информацията, записана в призмите, в последна сметка се разкрива в най-достъпната за разбиране форма — във вид на звуков филм. Забележете и постройката на информацията с определяне на мястото й в Галактиката и запознаване с нейните обитатели. По-нататък се дават основните предмети и понятия, необходими за дешифрирането на техния език. Вие чухте първите думи. С тях започва всеки текст. Нашите лингвисти предполагат, че думите „еи ао“ означават „говори Ао“. Но това са повече догадки, отколкото обоснован превод. Очевидно, ако ние бихме изпратили в космоса информацията, щяхме да я започнем с думите „говори Земята“. По-нататък се явява образът на участъка от Галактиката, където е разположена планетата, която те наричат Ао. Тази част от информацията вече е дешифрирана от нашите астрономи. Предполага се, че планетата Ао е спътник на едно от двете слънца, които образуват знаменитата двойна звезда 61 от съзвездието Лебед.

— Не е изключено тази планета да е същият онзи огромен спътник на едно от слънцата на 61 Лебед, открит от американския учен Стрянд през 1943 г. и след това изучен от съветския учен Дейч. Следващите думи, които съпровождат появяването на живото същество, което прилича на човек, звучат като „и ое“. Лингвистите ги превеждат с „това е Ое“, т.е., обитател на планетата Ао, или аоит, както бихме казали ние. Сега ние вече разполагаме с около седемстотин думи, дешефрирани с помощта на съпровождащия ги образ, както и със стотина свързани изречения. Ние ще продължим да подобряваме конструкцията на телевидеорепродукторите за дешифриране на информацията. Но възможен е и друг, значително по-лек път. Казвам възможен, защото засега неговото съществуване е само хипотеза. Този път се заключава в това да се използува за дешифрирането на информацията телевидеорепродукторът, който очевидно е изпратен в снаряда.

Из аудиторията се понесоха възгласи на удивление и недоумение. Тенишев вдигна ръка, за да възстанови тишината.

— Че такъв уред е бил опакован в една от камерите на снаряда, едва ли може да има съмнение — продължи тон. — Въпросът е къде се намира този уред. В горната камера не бе открит, долната е почти напълно разрушена. Има все пак основание да се предполага, че в централния контейнер, разположен в средата на камерата, се намира телевидеорепродукторът. Комитетът взе решение за отварянето на големия контейнер.

Тенишев седна. Веднага от първия ред се вдигна ръка. Мургав индиец зададе въпрос.

— Кажете как гледа Комитетът на мнението на професор Панфилов, че в големия контейнер могат да се намират живи същества във витрифицирано състояние?

— Комитетът обсъди това изказване, а също и писмото на професор Панфилов, изпратено до Комитета, в което професорът пише, че в течение на 30-те години, през време на които снарядът е прелетял от едната обитавана планета на другата, в него са могли да се запазят във витрифицирано състояние живи същества. Повечето от членовете на комитета не се съгласиха с това мнение. Но дори и да беше така, ние не разполагаме с никакво средство за възстановяване живота на високоорганизирани живи същества във витрифицирано състояние. Това е още по-трудно, отколкото да се дешифрира изпратената в малките контейнери информация. Във всеки случай всички московски специалисти по съживяване на организми, начело с директора на Института по съживяване се намират тук и са готови да вземат всички необходими мерки, ако това се наложи.

От сложно преплетените приспособления, висящи над основата на снаряда, към големия контейнер започна да се спуска някакво сложно устройство. Двама души в работни комбинезони го прикрепиха внимателно към основата. В ръката на единия се появи някакъв инструмент с дълъг и дебел електрически шнур. В проходите се засуетиха кинооператори, нагласявайки с трескава бързина апаратите си за снимане. Откъм купола блясна ярка светлина на прожектори.

Техниците дадоха знак. Бръмченето се усили. По-късно, вече от вестниците, Юри узна, че за разкъсване на молекулярните връзки, които държаха покрива на контейнера, са били използувани специални ултразвукови вибратори. Бръмченето се превърна в тънък виещ звук. И изведнъж сред напрегнатата тишина в залата се разнесе силна експлозия, — сякаш от спукване на гигантски въздушен балон. Горната стена на контейнера потръпна, появи се цепнатина, от нея заизлизаха кълба от пара, която мигновено се стапяше във въздуха. Юри чу шум, викове, тропане на крака и острия звук на председателското звънче. Всички бяха наскачали от местата си. Тенишев се наведе към микрофона и прилепи устни до мембраната, така че гласът му прозвуча като гръм в аудиторията:

— Спокойствие! Няма опасност! Взривният звук е предизвикан само от разликата в налягането в контейнера и в залата! Моля да се пази ред и тишина!

Но гледката, която се откриваше пред очите на хората, действуваше по-силно от призивите на председателя.

Цепнатината, която отделяше горната част на контейнера от основата, се очерта по цялата дължина, така че капакът действително се отдели и се плъзна като шейна по пързалка. Движеше се бавно, едва забележимо, после все по-бързо и по-бързо. Вече се откри половината контейнер, запълнен с прозрачна, кипяща като в котел течност, и се показаха блестящите като стопено сребро вътрешни стени на контейнера. Още миг и капакът падна с рязък металически звън.

Остър парещ хлад лъхна Юри в лицето. В залата се вдигна невъобразима глъчка.

— Спокойствие! — пак екна гласът на Тенишев. — Изпарява се течен хелий. Сега ще бъдат включени горните вентилатори.

Потокът хладен въздух плисна нагоре. Без да откъсва очи, Юри наблюдаваше контейнера. Равнището на клокочещата течност непрекъснато спадаше, вече се очертаваха контурите на някакви предмети все от същото блестящо вещество. И изведнъж клокоченето в контейнера се прекрати и през мигновено изравнилата се повръхност на течностите се показаха очертанията на две голи човешки тела.

Хората в бели престилки веднага се спуснаха от всички проходи към площадката.

— Внимателно! — извика Тенишев, като надви с гласа си нарастващия шум от залата. — Температурата е около абсолютната нула!

Ярослав скочи на площадката. Юри машинално се спусна след него. В центъра на контейнера, на подставки от същия блестящ метал, под капак от прозрачно вещество, което повтаряше контурите на закритите от него тела, лежаха две същества — юноша и девойка, човешки и нечовешки, които и приличаха, и не приличаха на хора — като фигурите на ангелите от фреските на Рубльов или от картините на Ботичели. Те бяха удължени, но по-тънки от обикновените човешки тела. Беломатовата полупрозрачна кожа излъчваше странна светлина, сякаш бе осветена отвътре. Лицата бяха невъзмутимо спокойни.

В залата настъпи тишина. Всички стояха по местата си като вцепенени, без да откъсват очи от прекрасните тела. Само един висок мъж в бяла престилка, който ръководеше работата на лекарите, даваше нареждания с невисок глас.

Прозрачната обвивка, която покриваше телата на гостите от космоса, се пукна и изчезна като сапунен мехур.

Изпарението в контейнера се прекрати. В залата стана чувствително по-студено, макар че мощните вентилатори под купола продължаваха да бучат. Едрият мъж в бяла престилка се наведе над контейнера, като се вглеждаше в лицата на лежащите. Сега Юри видя сложна плетеница от тръби, маркучи, ремъци, все от същото блестящо вещество, които свързваха телата в контейнера с някакви сложни апаратури, разположени край леглото им.

— Може би професор Ефремов ще каже какво може да се предприеме — се чу гласът на председателя.

Висок мъж в бяла престилка сви рамене.

— Те са витрифицирани — каза той, като се обръщаше към президиума. Гласът му без микрофон звучеше глухо. — Сега техните тела са твърди като стъкло.

— В такъв случай трябва да се осигури девитрификацията им! — каза някак раздразнено председателят.

Ефремов безнадежно поклати глава.

— Ще се опитаме. За съжаление съвременната наука няма опит в тая област. Ние можем да витрифицираме и да девитрифицираме само отделни животински клетки и тъкани, и микробни клетки. Сега ще пуснат топла вода. Но аз се съмнявам, че това ще даде някакъв резултат. Телата са обезкървени. Очевидно в техните кръвоносни съдове има солен разтвор от глицерин.

В контейнера бяха пуснати маркучи и по блестящите метални апарати бликна гореща вода. Юри продължи да стои край контейнера сред другите хора в бели престилки. Тресеше го от възбуждение. Равнището на водата бързо се надигаше. Ето, тя вече напълно закри лежащите в контейнера тела. Само лицата, тези прекрасни човешки лица се подаваха над водата. Професор Ефремов и двама негови помощника навлякоха гумени комбинезони и прескочиха стената на контейнера. Ефремов пак поклати глава.

— Очевидно тук има някакво автоматично устройство за вливане на кръв — каза той полугласно на своите асистенти. — И други за масаж на сърцето, за да се осигури движението на кръвта при вливането.

Лекарите масажираха гърдите и раменете на лежащите все така неподвижно тела. Юри постепенно си проби път до предната част на контейнера, така че сега лицето на момичето се намираше на не повече от половин метър от него. Той видя тънкия нос, острата брадичка, тъмните дъги на веждите и големите човешки очи, закрити от клепачи с ивица гъсти ресници. Да, това беше прекрасно женско лице, озарено от израз на ясна и висока мисъл. Лицето на момичето беше леко извърнато в страни, така че Юри се намираше точно срещу него.

Ефремов се изправи, като изтри с ръкава на престилката потта от челото си.

— Температурата на покривалата? — отсечено запита той.

— Трийсет и шест — отвърна помощникът.

— Сега да се опитаме да започнем вливането…

— Всичко е готово — отвърна помощникът при апаратите.

— Включвайте!

Забръмчаха мотори. В залата настъпи дълбока тишина. Колко минути трая това напрегнато, страстно очакване? Но нима може да се забележи времето, когато то е спряло!

В неподвижно и безгрижно спокойствие бе застинало лицето на момичето, сякаш то спеше. И изведнъж — не, цял живот Юри не ще забрави тоя миг! — изведнъж му се стори, че устните на момичето трепнаха. Той впи очи в лицето му. Да, устните явно се раздвижиха, сега затрептяха и миглите. И ето, очите — невероятни, огромни очи с тъмни зеници — се отвориха. За някакъв неуловим миг, може би някаква частица от секундата, Юри почувствува върху себе си погледа на тези очи. Какво се отрази в тях? Уплаха, ужас, тревога? Не! В погледа светеше вълнение на неочаквана радост, тържество на осъществена мечта, възторг от достигнатата цел.

Край