Ришард Сава
Параграф трети

Капитан Дал реши още веднъж да прегледа архивните фактографии. Зад гърба си той имаше не малко полети и Космическият кодекс за него не беше празен звук. От собствен опит се бе убедил колко трудно е понякога безпрекословно да спазваш буквата на закона, но знаеше и това, че понякога още по-трудно е да постъпваш в разрез с нея.

Дал, междузвезден капитан първа класа, дълбоко в душата си не искаше да изменя кодекса, а още по-малко да бъде първият, който ще съобразява постъпките си с изменения от него закон. Обаче фактите изискваха да определи отношението си към този проблем.

Реши най-напред да прегледа архивите.

Още докато четеше за първите десет полета, направиха му впечатление трите случая, когато на командирите се е налагало да прибягват до параграф трети от Кодекса и заради спасяването на един другар да рискуват живота на целия екипаж.

Именно затова два полета от десетте бяха завършили трагично. Дал продължи да преглежда материалите. Въпреки техническите усъвършенствувания не успяваха да намалят процента на катастрофите. Явно, че капитаните твърде често използуваха правото, което им даваше този злополучен параграф.

Дал превключи прожекционния апарат на Централната библиотека, за да види последните записи. На екрана на стереовизора се появи обемно изображение, живата хроника на събитията.

Полетът на лейтенант Алт. Кой не знае за него? По лентите и бордовия дневник Информационният център беше направил филм, който благодарение на допълнителната информация, почерпана от разкази, документи и писма, навярно беше почти точно копие на действителността.

Дал бе убеден, че Алт е извършил грешка. Дори спасеният космонавт, завърнал се на звездолета, беше заявил: „Никога няма да си простя, че заради мен беше пропусната възможността да се запознаем с нашите космически братя.“

Експедицията завърши трагично именно защото Алт е чакал. Да чакаш също се изисква мъжество. Лейтенантът явно не е знаел как да постъпи. Това личеше от записаното в дневника.

„0.20. Чакам. Все още чакам. Та аз не мога да го оставя да загине.“

Вероятно той е предчувствувал нещо, защото сякаш за оправдание беше цитирал целия параграф трети.

„При особено сложни ситуации командирът има право да приеме алтернативно решение, което временно създава голяма опасност за звездолета и екипажа.“

И все пак всички членове на екипажа бяха загинали. Именно Дал намери телата им и странните конструкции, изградени от друг разум. Ето защо филмът за тази експедиция така го развълнува. Той пръв докосна необикновените стрелковидни, решетчести купи, които събудиха у него отчаянието и надеждата, че ще срещне своите космически братя.

Дал си представи как лейтенантът обрича на гибел един от членовете на екипажа. Това е страшно, но все пак… Ако беше постъпил така, единствената в историята на космическите изследвания явна следа от друга цивилизация би довела до контакт. В онзи момент те навярно вече са влезли в орбита. Алт непременно би ги открил. И тогава…

Но всичко бе станало другояче. Алт твърде дълго е чакал. Геологът се беше върнал на звездолета, но преди да успеят да стартират, пулсацията е започнала. Какво от това, че е била непълна и бързо е затихнала. Стартът вече е бил невъзможен. Дори слабата пулсация се бе оказала достатъчна, за да наруши регулацията на командния компютър. Не бяха успели да го регулират отново. Просто бяха умрели от глад.

Сега, след полета на лейтенант Алт, вече е известно, че космическите братя съществуват. Нали конструкциите, намерени от Алт и другарите му, а после и от Дал, бяха предназначени за изучаване на звездите. Съмнение не можеше да има. Следователно „чужденците“ също изучават звездите и бяха отлетели точно преди избухването. Сега контактът е само въпрос на време. Очевидно единственият начин да бъде осъществен е да изпратят в този район на космоса колкото може повече звездолети. Ако се съди по конструкциите, оставени от „чужденците“, те имат нещо подобно на фотонен двигател, а следователно най-вероятно е да се намират в радиус от около сто светлинни години. Наистина, че за да бъдат открити, е необходим известен шанс, но… В противен случай обикновените издирвания ще продължат няколко стотин години.

Дал беше един от първите, които станаха да говорят. Виждаше, че членовете на Съвета следят внимателно изказването му. Беше забелязъл, че от известно време към него, първият докоснал откритите от Алт конструкции, се отнасят не като преди. След връщането му от онзи полет никой не беше влязъл в спор с него, никой не му беше отказал нещо. Привикнал от студентските години към горещи схватки, той се чувствуваше неловко в тази атмосфера на всеобщо внимание.

В края на изказването си предложи да се измени параграф трети от Космическия кодекс и да бъде формулиран по следния начин:

„При никакви обстоятелства командирът няма право да действува така, че дори временно да изложи звездолета на опасност от унищожаване, а екипажа — на гибел. Командирът се освобождава от спазването на параграф трети само когато става въпрос за възможност да се установи контакт.“

Дал беше почти уверен, че предложението му ще бъде прието без ни най-малка съпротива. Затова изпита още по-голямо облекчение, а не учудване, когато в дискусията почти последен се включи социологът Нат. Той говори кратко, но убедително:

— Необходимо е да се установи контакт в най-близко бъдеще. Всички виждат това не по-зле от мен. Благодарение на капитан Дал ние придобихме увереност, че не сме самотни в космоса. Призовавам Съвета да отдели колкото се може повече средства, за да решим задачата в най-кратък срок. Обаче категорично протестирам срещу измененията, предложени от капитан Дал. Не бива да се лишава командирът от правото на риск. Причините, които в случая с лейтенант Алт доведоха до наистина трагична за нас невъзможност да установим контакт, не винаги ще имат подобно въздействие.

Решението, прието в края на дискусията, беше предадено по цялата телевизионна мрежа.

„След като обсъди двете диаметрално противоположни предложения — на капитан Дал и на социолога Нат, — Съветът съобщава, че смята предложението на капитана за добре обосновано, а предложението на социолога за изразяващо емоционална позиция. В резултат Съветът постановява, съобразно с предложението на капитан Дал, да бъде изменен параграф трети и занапред да се смята валиден в новата формулировка, докато се получи друго, също тъй обосновано предложение на един от капитаните след завършване на предстоящата серия полети за търсене на контакт.“

Към това беше добавено следното разяснение:

„Ако такова предложение бъде внесено, най-вероятно е параграф трети от кодекса да бъде анулиран, а капитаните да получат възможност да действуват в каквато и да било ситуация по свое усмотрение.“

 

 

На Дал се падна втори сектор, в който имаше три звезди; едната от тях — 327-Н — в най-близко време трябваше да избухне.

При тази серия разузнавателни полети всеки екипаж се сформираше от трима космонавти: капитан-пилот, лекар-социобиолог и инженер-свързочник.

„Колко е сложна предстоящата задача!“ — помисли си Дал, като изваждаше документите, връчени му при влизане в космодрома.

Първа попадна пред очите му личната карта на лекаря-социобиолог Нат.

Дал разбираше, че това не е случайност. „Съветът отлично знае, че при такъв състав на екипажа аз ще направя всичко възможно само и само да не се възползувам от правата, предоставени ми от новия параграф трети — помисли си той. — А Нат на всяка цена ще се бори срещу това.“

… Трите месеца на полета както винаги им се сториха вечност. За щастие инженерът беше достатъчно разговорлив другар, а Дал и Нат още в началото на полета се споразумяха да не приказват за спорния параграф.

Нат и инженерът нямаха нищо против да започнат разузнаването от планетната система на 327-Н. Основната цел беше установяването на контакт.

Инженерът даде заповед за забавяне на скоростта. Автоматът превключи гравигенератора на обратна тяга. Всички си помислиха едно и също: „След дългото безтегловно състояние претоварванията не се понасят леко. Това са 30 g“. Почувствува го дори добре тренираният Дал. Инженерът и Нат бяха по-млади, но понасяха по-зле претоварването.

Дал предварително беше запрограмирал автопилота за кацане в точка, най-удобна за наблюдение.

Взеха проби от атмосферата, каквато в същност на планетата вече не съществуваше, а газовете бяха толкова разредени, че нямаше смисъл да се интересуват от техния състав.

Бързо се приготвиха за излизане. Дал трябваше да остане на кораба. Космолетът не бива да е без надзор. Дал даде последното нареждане:

— Единствената задача е търсенето на следи от друга цивилизация. Да не се обръща внимание на нищо друго, колкото и интересно да е. Избухването ще настъпи след шест часа с точност до десет минути. Стартираме в момент 0.00, както изисква параграф трети. — И добави: — Съобщавайте ми за всичко, което заслужава внимание.

Дал още веднъж погледна другарите си и отново почувствува колко тежка отговорност носи капитанът. Капитаните трябва във всяко отношение да се подчиняват на кодекса, а от друга страна, нали са другари на своите подчинени. Затвори изходния люк и започна да настройва приемника на вълните на усилвателите на инженера и социобиолога.

На първо време не постъпваха никакви съобщения. Дали икономисваха батериите или наистина нямаше нищо интересно. След три часа, като завършиха обхода на полудъгата, както се предвиждаше по програмата на стандартното разузнаване, космонавтите съобщиха, че се връщат. Сега се намираха на най-голямо разстояние един от друг и можеха да поддържат връзка само с Дал.

Дал дори не забеляза как мина времето, но ето че нарастващото му безпокойство премина в истинска тревога. От Нат престанаха да постъпват съобщения. Кой знае защо вместо обикновената в такива случаи напрегната съсредоточеност Дал изпита тревожна, мъчителна неувереност. После се овладя. Със заучено движение натисна копчето за изхвърляне на сонда с автоматичен търсач. Бързо пренави назад лентата и по фиксатора на времето определи разстоянието, откъдето социобиологът бе предал последното съобщение. Компютърът изчисли максималното разстояние на което в момента можеше да се намира Нат, и веднага препредаде тези данни на търсача на сондата. Сега оставяше само да чака.

Когато капакът на люка се затвори зад завърналия се инженер, Дал облекчено въздъхна. Без да губи време за обяснения, посочи на инженера екрана на брояча, а самият той започна да следи внимателно полета на сондата. Оставаше само една надежда, че Нат все пак ще успее да дойде, че вече е близо до кораба.

Сондата по спирала се приближаваше към звездолета. Дал още не губеше надежда. „Щом приближаващата се сонда не откри Нат, значи той трябва да бъде някъде съвсем близо. В края на краищата при някакво случайно падане усилвателят му може да е излязъл от строя.“

Червената точка на сондата се приближаваше към центъра на екрана. Когато сондата достигна центъра в последната витка на спиралата и започна да извършва правилни кръгове над звездолета, Дал почувствува разочарование. Мигащите цифри като сини звездички отброяваха последните мигове. Дал предаде заповед:

— Дирене на малка височина по развиваща се спирала.

„Ще загубя сондата и търсача — помисли си той, — но може би ще разбера какво се е случило. Ако търсачът успее да направи снимки, после по тях ще може да се определи мястото, където е останал Нат, и тогава може би ще стане ясно защо е останал там.“

Дал се мъчеше да се оправдае по някакъв начин. Беше се случило онова, от което най-много се страхуваше. Вече не са съмняваше, че именно той ще трябва пръв да приложи на практика параграф трети.

Следеше показателя за времето и движението на сондата. Когато до момента „нула“ останаха няколко секунди. Дал погледна инженера. Той мълчаливо кимна. Смяташе, че Дал е направил всичко възможно.

Дал не се колеба повече. Когато сините блясъци на всичките десетки се превърнаха в пулсиращи червени нули, той едва ли не с облекчение заповяда на автомата да стартира. Нищо не би го спряло, дори съобщение от сондата…

С тежест в сърцето превключи антената на локатора към 327-Н. Избухването на звездата не му направи впечатление. Почти с ненавист гледаше разрастващия се облак нажежени газове, които с колосална скорост поглъщаха всичко по пътя си. „Там остана Нат, който защищаваше правото да жертвува себе си, заради другите. Право благородно, но анахронично. Твърде скъпо струващо, водещо към материални загуби и неосъществяване на контакта.“

Дал неволно погледна показателя за отрицателно време. Прогнозата беше точна. Избухването настъпи на петнадесетата минута. Със закъснение срещу допустимото само пет минути.

За кой ли път от връщането в базата Дал гледаше лентите на регистратора! Та Нат не се е стопил в пространството!

Светлата ивица на екрана пулсираше равномерно и приспивно. На всяка снимка при бавното движение пробляскваха отчитанията на времето. Изображението на местността, зафиксирано от сондата, той вече беше запомнил с подробности. Сега, както и преди, разглеждаше малките възвишения, които се простираха на няколко километра от звездолета. При такова голямо увеличение те изглеждаха като планински вериги, които все повече се приближаваха и сякаш се вълнуваха под краката.

Дал се взря в екрана. Увеличи яркостта и забави движението на лентата. Цифрите започнаха да се мяркат по-рядко. Напрегнато анализираше снимките. Ето +1,19. +1,18… И най-после… Стой! Той рязко спря лентата. Показателят на времето светеше с равен блясък: +0,30.

Мълниеносно изчисли разстоянието от стартовия пункт и облекчено въздъхна. Около хиляда метра. Не, Нат в никакъв случай не би успял навреме да стегне до звездолета.

Дал още не знаеше, че онова, което ще види след секунда, ще запомни до края на живота си с най-малки подробности и още много пъти ще се връща към тези снимки.

Когато разбра, че на екрана бавно, сякаш вървяха по вода, се движат две фигури, сърцето му се сви от болка. Нат (той беше без екипировка и усилвател) с усилие подкрепяше същество със светъл скафандър и сферичен шлем, което пристъпваше неуверено. Това беше чуждопланетно, но несъмнено мислещо същество.

Дал виждаше как Нат се спря, известно време гледаше към звездолета, а после се обърнаха и започнаха да се отдалечават от кораба. Дал ясно виждаше, че пришелецът куца. Нат почти го носеше. На гърба на пришелеца имаше прикрепен балон, от който маркучи водеха към шлема.

Дал погледна показателя на времето: +0,08. По-късно той дори не се опитваше да проанализира какво изпита, когато за пръв път видя тези изображения.

Разбра защо Нат се отдалечава. Социологът не вярваше, че Дал ще чака. Той беше убеден, че Дал няма да се бави нито секунда. А когато е видял, че защитните капаци на двигателя се отварят, навярно е решил, че Дал и инженерът са го видели от звездолета и все пак Дал стартира. При старта ударът на гравитоните би ги изпепелил. Дали са успели да се скрият? Кой ги е убил? Избухването на 327-Н или той, капитан Дал?

Лентата свърши. Беше ги убил параграф трети. Ето кога бе направено заключението от дискусията в Съвета. Дал разбра, че Нат е бил прав, а той самият дълбоко грешеше. Не бива да се отнема на мислещото същество правото да решава. Той, Дал, ще направи всичко, за да се заличи параграф трети от паметта на обществото.

 

 

Нат реши, че трябва да се върне няколко минути по-рано. Той отлично разбираше, че Дал най-много се страхува да не попадне в такава ситуация, при която ще трябва да използува предложения от него параграф на кодекса.

Социобиологът беше убеден, че Дал не е прав, но само животът можеше да докаже това. Вървеше бързо, като се стараеше да измине колкото се може по-голямо разстояние. Районът беше безинтересен. Срещаха се кратери и малки каменисти урви. Някои от тях заобикаляше, през други пропълзяваше. Планетата несъмнено не носеше никакви следи от цивилизация.

Неочаквано чу слаб звук с висока честота. Това не можеше да бъде инженерът — той беше твърде далеч, дотук не би стигнало неговото повикване. А сигналите на звездолета имаха много по-нисък тон. Нат веднага определи посоката. Трябва да бърза, иначе няма да успее за момента на старта. Налагаше се да се отклони от дъгата. За да спечели време, той затича към „гласа“ и неочаквано се озова на ръба на каменист сипей.

Звукът стана по-силен и отчетлив. Приличаше на леко модулиран писък на насекомо. Нат се приближи откъм по-полегатия склон на сипея и предпазливо започна да се спуска. Едва когато стигна почти до дъното, той „го“ видя.

Това че Нат е социобиолог, никак не облекчаваше положението. Стана му абсолютно ясно, че пред него е представител на друга цивилизация. Беше със светъл комбинезон, шлем и балони на гърба. Мъчеше се да се покатери по склона, по който се спусна Нат, но все се смъкваше. Единият от двата му дълги крайника беше счупен. „Никак не е чудно. При такъв неудобен двигателен апарат не е възможно да се преодоляват препятствия“ — помисли си Нат.

Преизпълнен от радост, Нат забрави за времето. Най-сетне беше станало онова, което така дълго очакваха: контактът! Той намери космическия си брат! И точно в този момент „чужденецът“ се обърна. През стъклото на шлема Нат видя лицето му. То мигновено се изкриви. В същата секунда нещо блесна, но миг преди това Нат успя да се отклони. Усети силен удар в рамото. Добре, че беше с екипировката и усилвателя. Усилвателят именно го спаси.

Нат разбра, че ще загине, ако не успее да установи взаимна връзка. Времето му беше съвсем ограничено. Неговата външност не можеше да не потресе „чужденеца“. Изходът беше един. Нат застана неподвижно, после бавно, много бавно свали екипировката си, остави я на камъните, посочи я и отчетливо произнесе:

— Гледай. Аз също съм „мислещ“.

„Чужденецът“ мълчаливо го гледаше и най-после разбра. Втори път не стреля. Нат видя своя овъглен усилвател. Няма да може да влезе във връзка със звездолета. Погледна указателя за времето. Трябва да бърза. А в същност защо? С ранения той и тъй, и тъй няма да стигне навреме. Ако беше сам, все някак ще успее. Но нали не бива да остави „чужденеца“ в такъв момент. Длъжен е да се бори заради контакта. Няма право да се предава.

Дано Дал си помисли, че просто се е залутал и да забави малко старта. И Нат повярва, че Дал ще почака.

Нат беше много уморен. Не чу и не видя сондата. Когато се домъкнаха на последното възвишение и започнаха да се спускат към звездолета, Нат усети леко треперене на почвата. Бързо погледна надолу.

… Забеляза как помръднаха защитните крила и започнаха да откриват главния двигател. От звездолета навярно са ги видели. Това беше страшно.

В последния момент успяха да се махнат от хълма. „Чужденецът“ дълго не можеше да разбере какво става. Нат трябваше едва ли не да го носи на ръце. Рязък трус — и Нат се прости с последните надежди. В същност защо бягат? За да се спасят от удара на гравитоннте? Но и без това 327-Н ще ги унищожи след няколко минути. Или секунди? Нат отмести поглед от черното небе, където се скри неговият звездолет, но по бурната жестикулация на „чужденеца“ разбра, че той няма намерение да се предава.

Трябва да опитат — да използуват последната дори съвсем малка вероятност.

На Нат вече му беше безразлично. Но нали „чужденецът“ е ранен! Нат реши да направи последно усилие. Взе го на гръб и затича. Товарът му не беше много тежък, но усещаше, че няма да може дълго да тича така.

Беше много уморен, за да разгледа техния кораб. Все пак веднага личеше, че е фотонен кораб от най-обикновен тип. Когато Нат дотича до кораба, отвътре изскочиха няколко пришелци и вмъкнаха ранения в люка. Изглежда, че вече бяха подготвени, защото веднага помогнаха и на Нат да влезе вътре. Те много бързаха.

Нат си отпочиваше и ги наблюдаваше. Старта на кораба извършиха ръчно. Една след друга те включваха отделните системи. Когато включиха запалването на водородния поток, Нат усети това.

Погледна екрана, който светеше ярко в центъра на кабината. Бързо се ориентира по скалата. Те също имаха точно определен момент „нула“. И въпреки това бяха чакали.

Изпита горчив срам пред тази нoвопозната цивилизация.

Тези същества общуваха със звукови, а не с електромагнитни трептения. Имаше най-много шест g, обаче всички лежаха в противогравитационни кресла. Едва по-късно, когато вече бяха далече от планетата и с една секунда изпреварваха летящата след тях огнена смърт, насочили се към звездата с фотонното огледало, когато ускорението се прекрати и те свалиха скафандрите си, той разбра, че макар също да са двуноги и двуръки, те са много по-нежни от него, чието тяло беше защитено от плътна хитинова броня, и че по-голямо претоварване не можеха да издържат.