Истински Ремарк.
Последният му роман.
Твърди се: недописан. Твърди се, че Полéт Годар бързала да го публикува много скоро след смъртта му да не изтърве вълната. Твърди се, че имал навика да пренаписва книгите си по много пъти, докато постигне съвършенство, а тук нямал тази възможност.
Започнах книгата със страх заради всички тези твърдения.
Завърших я с безкрайно възхищение и отворих на първа страница, за да я прочета отново.
Не се сещам за друг автор, чиито герои са така сложни, противоречиви, деликатни и реални. Съществуват в същия свят заедно с мен. Има ги. Понякога разтварям на случайна страница, за да видя как са. Познавам ги от толкова години. Лилиан, Клерфе, Джоан, Наташа, Равик…
Равик! Равик.
Книгата е великолепна по всички критерии.
Последните думи, които Ремарк ни е оставил.
Приятно четене!
Не мога да бъда така описателен както нт.
Мога само да кажа: Шедьовър!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.