Парцаливка

Живял едно време един стар и богат благородник в своя голям дворец на брега на морето. Но той си нямал нито жена, нито деца. Единствената му роднина била неговата малка внучка, чието лице обаче той никога не бил виждал. Защото той я мразел силно, тъй като при нейното раждане умряла единствената му и любима дъщеря. Когато старата прислужница му донесла новороденото с ужасната новина, той се заклел, че няма да го погледне повече, докато е жив и заповядал да го оставят на произвола на съдбата.

Старият благородник се затворил в една стая, която гледала към морето и от скръб не искал повече да излиза. Косата и брадата му побелели и пораснали толкова много, че достигнали до пода на доброволния му затвор. Сълзите му се леели толкова безспирно, че издълбали камъка под неговия прозорец и се влели като ручей в морето. През това време неговата внучка растяла без никой да се грижи за нея и да я облича. Само старата прислужница й давала понякога, без да я види някой, остатъци от кухнята или стари захвърлени дрипи. Останалите слуги я гонели от къщата понякога с бой или лоши думи, като се присмивали на голите й ръце и на босите й крака, наричайки я „Парцаливка“. Разплакана, тя намирала спасение сред храсталаците.

Така растяло малкото момиче, предимно на открито, в оскъдица откъм храна и дрехи, като единствения й приятел бил един куц гъсар, който пасял своите гъски. Този гъсар бил малко, тихо и весело човече, което я развеселявал със своята свирка, особено когато била гладна или й било студено. Той толкова й помагал да забрави поне за миг своята несрета, че често момичето започвало да танцува с гъските под свирнята на техния господар.

Един ден сред народа плъзнала мълвата, че царят на тази страна тръгнал на обиколка сред владенията и скоро щял да бъде при тях. Той щял да организира голям бал за всички местни благородници и на него младият принц — наследникът на царя щял да си избира за жена най-хубавата дама от околността. След известно време в двореца край морето пристигнал царски пратеник с царската покана. Слугите го завели при стария благородник в неговата стая, където той стоял до прозореца и ронел още сълзи по умрялата си дъщеря, обрасъл в дългата си бяла брада и коса.

Когато чул за царската покана, старият лорд заповядал да му донесат една ножица, за да го подстрижат, тъй като косите така го омотали, че не можел да се мръдне. След това заповядал да му донесат богати дрехи и бижута, които облякъл. Наредил да му оседлаят и белия кон със злато и коприна, за да посрещне достойно царя. Благородникът обаче съвсем забравил, че има внучка, която трябвало да вземе със себе си на бала.

През това време Парцаливка седяла близо до кухненската врата и горчиво плачела, тъй като не можела да види големите приготовления. Тогава старата прислужница се осмелила и отишла при лорда. И тя го помолила да вземе със себе си на царския бал своята внучка.

Щом чул за това обаче той се намръщил и й заповядал да замълчи. А останалите слуги започнали да се смеят и казали:

— Парцаливка е добре, само когато играе с гъските в своите дрипи! Оставете я там — нея за нищо друго не я бива!

Старата прислужница повторила и потретила своята гореща молба, но това само разсърдило лорда, който разгневен й наредил да се маха. А останалите слуги издърпали грубо навън старата жена, като я биели и я наричали с лоши думи.

Като си поплакала малко, тя тръгнала да търси Парцаливка. През това време обаче готвачът прогонил момичето, което със сълзи на очи отишло при своя приятел гъсаря, като му изплакало своето нещастие, че не може да отиде на царския бал.

Когато гъсарят разбрал за какво става дума, той я убедил да не плаче повече и предложил да отидат заедно до града при царя. И когато тя тъжно му посочила своите дрипи и боси крака, гъсарят извадил свирката и засвирил толкова весела мелодия, че тя скоро забравила своето нещастие. След това двамата се хванали за ръце и така, танцувайки заедно с гъските, потеглили за града.

— Само бедняците могат да танцуват, когато си поискат — казал гъсарят.

Не след дълго те били настигнати от един добре облечен красив младеж на кон. Като ги видял, той се спрял и ги запитал, знаят ли пътя към замъка, където бил отседнал царят. А като разбрал, че и те отиват нататък, слязъл от коня и тръгнал отстрани по пътя близо до тях.

— Изглеждате весели хора — казал той — и сигурно ще бъдете добра компания.

— Разбира се, че сме добра компания — отвърнал гъсарят и почнал да свири нова мелодия, която обаче не била за танц.

Това било особена мелодия, която накарала непознатия млад човек да се заглежда все повече в Парцаливка. И той постепенно започнал да не се впечатлява от нейните дрипи и дори все по-малко да ги забелязва. Накрая, той гледал като омагьосан красивото й лице, което според него било най-хубавото на света.

След известно време младежът промълвил:

— Ти си най-красивата девойка на света. Искаш ли да се омъжиш за мен?

А гъсарят се подсмихнал на себе си и засвирил още по-загадъчно.

Но Парцаливка се засмяла:

— Не, не искам — отвърнала тя, — та ти ще умреш от срам, ако се ожениш за такава гъсарка като мен! Върви и помоли някоя от благородните дами, които ще видиш тази вечер на царския бал, и не се подигравай повече на бедната Парцаливка!

Но колкото повече тя отказвала на младия мъж и колкото повече гъсарят свирел на своята свирка, толкова повече красивият богат момък се влюбвал в малкото девойче. Накрая той стигнал дотам, че я помолил горещо да дойде на царския бал точно в дванадесет часа през нощта, така както е с парцаливата наметка и на бос крак, като вземе със себе си и куция гъсар с неговите гъски. Там той щял да танцува с нея пред самия цар, пред всички лордове и дами, и щял да я представи пред всички тях като своята скъпа и любима младоженка.

Отначало Парцаливка отказвала категорично, но гъсарят й подшушнал:

— Не се отказвай от късмета си, момиче.

Когато настъпила вечерта, голямата зала на замъка била изпълнена със светлина и музика, а много лордове и дами танцували пред царя. Точно когато ударило дванадесет часа, вратите се разтворили и вътре влезли Парцаливка и гъсарят заедно с гъските, които въртели своите глави и съскали. Отначало всички били смаяни, но скоро започнали силно да се смеят, като самия цар много се развеселил.

Но когато те застанали пред царския трон, изведнъж при тях се появил красивият младеж, който се влюбил в Парцаливка. Той я взел за ръката, целунал я пред всички три пъти и се обърнал към царя.

— Татко! — казал той, защото това бил самият принц. — Аз направих своя избор и това е моята избраница — най-любимото и най-красивото момиче в цялата страна!

Преди още да изрече докрай своите думи, гъсарят наместил своята свирка на устните си и издал с нея няколко звука, които много приличали на птичите гласове в гората. И, о чудо! Дрипите на Парцаливка се превърнали в красиви дрехи, украсени с блестящи бижута, на златокосата й глава се появила златна корона, а гъшето стадо се превърнало в свита от елегантни пажове, които демонстрирали изящни обноски.

Удивен, царят станал да посрещне като дъщеря избраница на сина си. Тръби и тромпети засвирили тържествено в чест на новата принцеса, а хората навън си казали един на друг:

— Аха! Изглежда, че вече принцът е избрал своята любима от нашата страна!

Никой не видял обаче повече куция гъсар, никой не знаел какво е станало с него. А стария лорд се върнал в своя дворец засрамен. Той не можел да остане при младоженците и царския двор, тъй като не можел да престъпи своята клетва, никога да не види лицето на внучката си.

Така останал той отново самотен край прозореца. И той плачел още по-горчиво и по-неутешимо от преди. И неговата глава отново обрасла с дългата му бяла брада и коса, които го омотали целия, а сълзите му отново се стичали като ручей към голямото море.