Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Български народни приказки

Българска. Първо издание

ИК „Ивета“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

Трима турци пътували с коне и стигнали в едно село. Мръкнало се и те отишли да пренощуват у попа. Когато връзвали конете си в обора, видели там поповото прасе. Прасето носело в устата си слама и я събирало на купчина. Учудени от това, турците попитали попа:

— Туй прасе, попе, защо прави така?

Попът им обяснил:

— Нощес ще вали сняг.

Турците не повярвали.

— Ами по какво познава, че ще има сняг?

— Щом ви казвам — ще вали! Хайде да се обзаложим. Какво давате, ако завали сняг?

Турците се спогледали и му казали:

— Ще ти дадем конете си. А ако не завали, ти какво ще дадеш?

— Ако не завали сняг, ще ви дам попадията.

Вечеряли и легнали да спят. Когато заспали, попът си рекъл:

— Че ще вали, ще вали! Ала тия са трима, ще ме надвият и ще си вземат конете.

Станал тихичко и преместил конете в обора на съседа си.

Към полунощ турците се събудили и пратили единия от тях да види какво е времето навън. Излязъл той до прага, върнал се и казал:

— Няма сняг!

Успокоили се и легнали да си доспят.

По първи петли пак се разбудили. Сбутали втория да излезе да види. Показал се турчинът на прага, гледал нагоре, гледал надолу, върнал се и казал:

— Малко е запушено, ама додето дойде снегът, ние ще сме си отишли вече.

И пак заспали.

Заранта, като станали, та погледнали — навсякъде се бялнало от сняг. Запасали си бързо турците поясите и скочили:

— Да бягаме, че попът ще ни вземе конете!

Измъкнали се тихомълком от къщата и отишли в обора да си търсят конете. Тук коне, там коне — няма ги.

Досетили се каква е работата и бързешката си тръгнали, даже и на попа не се обадили.

Вървели, вървели, стигнали в друго село. Още било рано и тъкмо ходжата викал от минарето на джамията. Спрели се турците под минарето и попитали:

— Ходжа, какво ще е времето?

Ходжата гледал, гледал нагоре, па казал:

— Аллах знае какво ще е времето!

Като чули това, тримата се качили на джамията, смъкнали ходжата от минарето, теглили му един бой и му казали:

— Какъв ходжа си ти! Поповото прасе да познава какво ще е времето, а ти — ходжа — да не познаваш!

Край