Всичко друго бледнее пред Малазан…….
Ериксън е създал огромно множество персонажи в Малазанските сказания. В тази книга, очаквах да се вдигне завесата. Да разбера какво се случва с тях. Това обаче се случи, с едва половината от персонажите.
Толкова бавно и мудно развиване на действието отдавна не бях чел като последните 2 книги от поредицата. Вместо да се най-добрите и да ги изчета на един дъх. Точно обратното. Бавно и с мъка. Първите 3–4 книги са добри всичко след това е едно разтягане на локуми и излишно претоварване на сюжета с множество излишни герои.
Малазана е най-доброто, най-мащабното, най-добре написано фентъзи произведение. „Всичко друго бледнее пред Малазана“
Не бих се изсилил да нарека Малазана „най-добре написаното“ фентъзи, но е истина, че на този етап НЯМА поредица в жанра с подобен мащаб, въображение, епос и чисто човешка драма. „Всичко друго бледнее пред Малазана“ — склонен съм да се съглася, доста трудно ми беше да се върна към другите неща в жанра след последната книга, защото винаги нещо ми липсваше.
Лично за мен — епос, който заслужава централното място в домашната ми библиотека.
До сега „Хрониките на Амбър“ на Зелазни стояха гордо на чело на библиотеката ми. След прочитането на „Малазан“ с достойнство отстъпиха почетната позиция.
Шедьовър!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.