Поредната книга на Коелю, която отново ме развълнува до дъното на душата ми. Човек открива себе си в много от книгите му, макар образите да не са развити достатъчно. Историята е красива, като всичките му междудругото.Човек се размечтава — в крайна сметка винаги става дума ъа любов, при това голяма любов. И завършват винаги оптимистично.
Просто приказка, но за пораснали деца.
’Край река Пиедра седнах и заплаках’ е любимата ми книга на Паулу Коелю. Както във всички негови книги, когато погледнеш по-отблизо виждаш себе си и своите проблеми написани между редовете и разбираш, че не си сам на този свят.
Страхотна книга!Прочетох я 3 пъти в 3 поредни дни-това не ми се беше случвало!Чела съм някои книги на автора,но тази е най-добрата за мен!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.