Живко Лазаров
Имен ден

В памет на Ицо

Днес имам имен ден и чакам гости.

В този светъл петък на Христос,

ден на живоприемния източник,

със живата вода на Бог.

 

Моите приятели ще дойдат.

Ще ме дарят с радост и любов.

Ще изпълнят стаята с усмивки,

ще залеят празника с живот.

 

На масата ще седнем и ще вдигнем

наздравици за дружбата ни. Бол.

После, изведнъж ще стихнем,

погледнали към неговия стол.

 

Мълчаливо чаши ще отлеем,

за Ицо, приятеля изгубен.

И както някога със него ще изпеем

за свети Георги и подвига му чуден.

 

Говори се, че времето е доктора

на наранените, орязани души.

А може би, това е просто способа

да се изправим и да продължим.

 

Стрелките на часовника се спират.

Показват ми, че вече става осем.

Дочувам асансьора да напира.

Звъни се. Отивам да отворя.

10 май 2013 г.