Живко Лазаров
На Дани

Сложи си огърлицата на любовта

и обиците, с юбилейна дързост!

Пръстените, дар за добрина

и гривни на приятелска обвързаност.

 

Пременена в празнична жена,

в косите ти прикрити са годините.

Отлетели като на шега,

безжалостно, но смислено отминали.

 

Вземи скиптъра на нежната „Византия“

и жезъла на майчиния подвиг!

Сложи си материнска мантия,

огледало на синовна обич!

 

В тази твоя вечер, късноесенна,

срещай юбилейни свити!

Душата ти с обич е примесена

и безкрайна добрина за всички!

26 октомври 2011 г.