Живко Лазаров
На моя внук Виктор

Емоционална бомба в мене се взриви.

Ей, хора! Роди ми се внуче!

БТА, CNN, на орбитална дори

предайте, че Викторчо тук е!

 

Леко поклаща главичката малка.

Безпомощно маха крачета, ръчички.

Сякаш иска да каже „Аз не съм залъгалка!

Сега съм мъжле, утре — мъж като всички!“

 

После кротко заспива на гърдите на мама.

Сукал кърма на родове стари.

Утре, победата е твоята карма.

Спи мое внуче, а дядо ще пази!

27 октомври 2010 г.