Живко Лазаров
Какво чакаме хора?

Реших да пиша за любовта.

За необяснимото, човешко чудо.

Но в ъгъла ме притисна вина

и с въпроси-крошета ме засипа, до лудост.

 

Разпасано злото върлува на ринга.

Делникът стене, ударен под пояса.

Крещят юдаейци — „Ударихме бинго!“

Омазнени, гнусни, лъжейки хората.

 

Редуват се стреснати неравни противници.

В нечестния бой нокаутирани падат,

обикновени хора, просто наивници.

Вярвайки в Рая, живеещи в Ада!

 

Неприкрито доволстват бюрократи и блудници.

Висши сановници „мръсни“ длани потриват.

Разнасят подноси, драскачи-прислужници,

а поредни наивници падат и гинат.

 

В главната ложа седи съдията.

И небрежно, с досада си обръща ръката.

Ту с палец нагоре, ту с палец надолу.

И голиатски небрежно приветства тълпата.

 

А кога, Давид ще излезе на ринга?!

С прашка от съвест и отговорност бетонна,

да постигне победа и да креснеме „Стига!“

Какво чакаме, хора?! Да спасяваме „Троя“!!!!