Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2013)
Издание:
Живко Лазаров. Толкова дълго, дълго те чаках
Българска. Първо издание
ИК „Феномен“, София, 2013
Художник: Климент Петков
Предпечатна подготовка: Енчо Цветков
ISBN: 978-954-549-230-3
История
- — Добавяне
Обрасъл двор, бурени лудати,
са прегърнали изсъхнали дървета.
Стари плочи, мъхести, зъбати,
вият странно някаква пътека.
Като ветеран на своя пост,
виси кран над каменно корито.
Отдавна тука не е идвал гост,
с вода да се напие до насита.
Стара къща, вехто благородство,
ме посреща с мраморна веранда.
Белези на многолетно родство,
едва личат, размити по стената.
Просторна дневна с гипсови тавани.
Начупени репризени модели.
Продрани завеси на куп събрани.
Стърчащи корнизи, жалки, но цели.
До прозореца — замлъкнало пиано.
Изтърбушено, с хлътнали клавиши.
На виенска масичка, отляво,
старо радио стои в затишие.
В ъгъла, с форма на гондола,
люлеещ се стол някого чака,
да му смени седалката със нова
и пак синхронно да затрака, трака.
Полюлей с почупени кристали
е увиснал над пода страховито.
Венециански столове. Подпрени
един до друг, съдрани и разбити.
Кукла със босо краче,
под фотьойла страховито се показва.
Пожълтяла снимка на момче
гледа ме от канапетна язва.
Намирам стар албум, потънал в прах.
И историята с блясък се представя.
Слънчево момиче свири Бах
по ноти, на новичко пиано.
Над него, кристален полюлей,
без мяра светлината си раздава.
Изискан мъж, пред публиката пее,
детенце скача на верандата в забава.
На двора, по килими от цветя,
младостта танцува и лудее.
Пролет е. Царува любовта.
И щастието с пълни шепи сее.
Слънчеви лъчи пресичат птици.
На гости в къщата е радостта.
И навсякъде, навсякъде усмивки.
Кипи живот, облян във светлина.
Затварям албума и чувам воя
на строените, страшни машини отвъд,
които след миг ще бутат, ще ровят,
за да прокарат новия път.