Живко Лазаров
Зимна илюзия

Навън дървото, до плета,

покрито в сняг, с корона бяла,

напомня ми, че самота

отново в двора ми е влязла.

Нима дървото във нощта,

към мен протяга, тъжни клони?

Прегънато от вятъра, нима,

във мене търси някаква опора?

За миг снежните му клони,

се превръщат в бели ръце,

а в короната бяла, отгоре,

нарисува луната лице.

Пристигайки, зимното утро,

логично подрежда света.

Банално е всичко, и скучно.

Самотник, дърво и снега.