Живко Лазаров
Когато отлиташ

Когато отлиташ, макар и за кратко,

болката идва със свойта присъда.

Времето сякаш върви на обратно,

а делника влачи нозе по принуда.

 

Нощта се точи мъчително, трудно.

Фарове стрелят прицелно в стената.

Пълзят по корем часовете безумно,

а утрото дълго, щафетата чака.

 

Когато те няма, душата ми няма,

от дълги мъчителни дни се раздира.

И твоята липса, няма замяна!

Само който е влюбен, това го разбира.