Вълчо Камбуров
Една алея в поезията

Поезията на Живко Лазаров представя Живота в безкрайното му разнообразие. Красивата мерена реч на поета има широк диапазон — от дълбоките съзнателни процеси в мозъка до елементарните реакции на сетивата. От Любовта и Обичта до Размисъла, Трудът и Удоволствието. Той се движи по една „Алея“ — Животът — в която има всичко. В други пътеки той вижда как се движат Любовта, Обичта, Радостта, Тъгата…

Силно впечатление у Вас ще оставят стиховете му за Обичта и Любовта: „Безпределна обич“, „С любимата не се разделяй никога“, „Благодаря ти, мила моя“, „Господи колко я обичам“. И много други. Темата Обич — Любов е почти основния поетически стимул.

Стихотворенията му са по-пряк или косвен път съприкосновения с Природата, тя се използва като база за сравнение, като пример за чудна Красота или възторг! Той умее да рисува чувства, феномени. Радости и Тъга… Умее да направи красив анализ на житейски ситуации. Изработва от елементите на речта силно впечатляващи паралели между основни ситуации, принудителни обстоятелства, постъпки, чувства и крайни резултати! За римите, ритмите и метриката мога да кажа, че има отлични попадения.

Той е редовен участник в традиционните алманаси (всяка година), за което най-сетне успях да убедя членовете след 10 години, упорито и настойчиво повтаряне, че алманасите са най-живото, което завинаги ще остане след нас! Най-светлия спомен за нашия дух…

Пожелавам на Живко Лазаров да напише още много книги с поезия, за да направи достояние своите чувства на хората, които ценят поезията и ще четат и в Бъдното…