Калин Ненов
Послеслов

– … Изпреварили сте ни много отдавна. — Детето го погледна с искрено учудване. — Ние, възрастните, сме ужасно изплашени, затова се държим по този начин. Децата, родени в космоса, цялото ваше поколение След Земята, ни превъзхожда във всичко. По-умни сте. Разбирате живота по-добре от нас, защото нямате минало, свързано с една унищожена планета. Не сте подвластни на бремето, което носим ние… Принудени сте да се справяте сами с всяка ситуация. Родителите ви или са мъртви, или просто нямат отговори за въпросите ви… Вие, родените в космоса, първи започнахте да доказвате твърденията, че човешките възможности са многократно по-големи от тези, които познаваме и използваме. Отначало мислехме, че това се получава заради действията, заради импулса, на който давате предимство пред мисълта, но се оказа, че и тук грешим! Вие използвате и ума, и сърцата си достатъчно ефективно!

Такива ли са децата на бъдещето?

Когато се огледам наоколо си — спра се, издишам всички ония представи, внесени наготово отвън, от разговори със забързани (и навярно изплашени) възрастни, отворя широко очи, и ума, и сърцето си, — вече ги виждам такива: децата на настоящето. Онова момченце, на има-няма десет години, които ми разказа първия „Хари Потър“ във влака от Пловдив до София, а аз седях, слушах, захласвах се. Петгодишната дъщеричка на моя приятелка, която рисуваше с компютър, а до рисунките караше майка си да записва стихове. Момчетата и момичетата, изхвръкнали от училище, за да изпълнят „Витошка“ с подкрепата си за Странджа, Иракли, Рила, цялата българска природа — и бъдещето ни.

Авторите на „Дивна“ познават децата на настоящето, защото са с тях всеки ден, в казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“, в неделното училище, в детския комплекс. Тези деца пишат, рисуват, играят игри, гледат филми, четат и обсъждат… не бързат. Не бързат да приемат някакви готови представи, току-виж затворили ума и сърцата им за света, който се лее, без пауза и без предсказуемост, понякога тъй устремено, че нямаш време да се обръщаш назад, какво ти, да мигнеш. И тъй се готвят за бъдещето, което е… каквото го създадат те.

А „Дивна“ показва едно възможно бъдеще — малко страшно, с онова, което човечеството е причинило на родната си планета, доста свежо, с новите човеци, които са се родили като последствие. Силно вдъхновяващо, ако и вие като мен вярвате, че тези нови човеци са вече родени и сега ние ще спрем насред бързането, ще отворим очи, ще им протегнем ръце, ще застанем до тях, ще станем от тях и от общото, нашето настояще. Вярата — помните ли? — твори чудеса…

Към думите по-горе, Александър Барозов по-късно добавя: „Дойдох да ви призная слабостите на политическата система, изградена от нас, възрастните. Да подкрепя интелекта и свободата, пред които няма невъзможни неща!“

Аз мога да добавя само това:

Когато отгърнете тази страница, затворете очи и постойте така. После ги отворете и погледнете първото дете, което се появи пред вас. (Може и онова в огледалото.)

Какво виждате?