Тодор Вълчев
Става дума за политика

Американският Юг е дал на света не само Фокнър, но и романистите от тъй наречената фокнъровска школа, чието творчество се отличава с онази сложност и противоречивост, които са характерни и за техния учител. На първо място между тези романисти стоят Карсън Маккълърс и Робърт Пен Уорън, които някои критици поставят сред видните представители на „възраждането на Юга“.

По разностранната си дейност и интереси Робърт Пен Уорън е може би единствен по рода си сред своите събратя: той е романист и поет, критик и есеист, редактор и социолог, преподавател по литература и английски език в редица университети. Роден през 1905 г. в едно градче в щата Кентъки, той, още съвсем млад, се включва в нашвилската група поети и критици, събрани около списанието „Фюджитив“ („Беглец“). Първия си роман — „Нощен ездач“, издава в 1939 г., а втория — „Пред вратите на рая“, в 1943. Но световна слава му донася „Цялото кралско войнство“ (1946), което и до този момент остава връх в творчеството му, макар че след него той написва още пет романа. За „войнството“ Уорън получава наградата „Пулицър“, с която е удостоен и втори път за една стихосбирка.

След Втората световна война школата на американския социален роман се развива при трудни условия. Разглеждайки „войнството“ откъм този ъгъл, един американски критик го беше нарекъл в един по-късен обзор „най-великото постижение на следвоенната проза в САЩ“. С тази суперлативна оценка можем и да не се съгласим (нека си припомним дори само „Кралска кръв“ на Синклер Луис, излязла година по-късно). Но ако не друго, „войнството“ остава ненадминато в американската литература с Уоръновия психологически анализ на хипнотичното въздействие на фашизма върху „човека от улицата“, който някак неусетно се превръща в привърженик на „желязната власт“. Това произведение послужи — и служи и досега — като основа за изследвания на някои проблеми, добили особена актуалност в съвременната епоха.

Характерно е, че американските писатели, които засягат темата за фашизма, не се занимават с немския или японския фашизъм, а насочват вниманието си към фашизма в собствената си родина, който застрашаваше американското общество в първите следвоенни години. В този смисъл „Цялото кралско войнство“ прозвуча в онези години като конкретно разобличение на местния фашизъм — политическа ръка на стремящата се към властта буржоазия, при все че засягаше събития с десет-петнайсетгодишна давност.

За прототип на Уили Старк (когото само условно можем да наречем „главен герой“) Уорън е използувал Хюи Лонг, губернатор от 1928 до 1931 г. и сенатор от 1931 до 1935 г., когато бива убит от сина на свой политически съперник. (Между другото Лонг е послужил за прототип поне още на два американски романа — „У нас това е невъзможно“ на Синклер Луис и „Номер едно“ на Джон Доо Пасос.)

Хюи Лонг успял да съсредоточи в свои ръце огромна власт и издигайки демагогска програма за „разпределение на богатствата“, упорито се е стремил към лична диктатура от фашистки тип тъкмо по времето, когато работническото движение в страната достига небивал размах. Въз основа на неговия живот и дейност, които Уорън проучва основно, се ражда произведение-изследване — изследване на характера на политическия демагог, на диктатора от американски, и то южняшки тип от двадесетте и тридесетте години. И наред с това в характера на Уили Старк са уловени чертите на фашиста демагог от всяка страна и всяко време. Но казаното не означава, че Уорън е написал нещо като социологически трактат, не, „войнството“ е в пълния смисъл на думата художествено произведение.

Характерът на Старк се оформя сред редица обстоятелства — социални, исторически, психологически. Така неговият облик е много сложен, много противоречив, в някои моменти дори ирационален и трудно може да се вмести в каквито и да било схеми. Увлекателността на романа до голяма степен се дължи именно на развитието на характера на Старк — развитие зигзагообразно, често пъти съвсем неочаквано, изненадващо. Старк не е строго очертан, еднолинеен образ, нарисуван само в черни краски. Напротив, на моменти той буди съчувствие, да не кажем симпатии, но точно това го прави по-убедителен, от това разобличителната сила на „войнството“ не само не губи, а печели.

Ето защо толкова по-голямо учудване буди сега обстоятелството, че на времето не един и двама американски критици са обвинявали Уорън в „идеализация“ на Уили Старк и са тълкували това му произведение — ни повече, ни по-малко — като апология на фашизма. Стигнало се е дотам, че авторът е трябвало да се брани и да обяснява нещо съвсем очевидно — че творбата му е антифашистка.

Уили Старк произхожда от южняшко фермерско семейство. По начало той е умен, находчив, смел. Но оттук нататък авторът детайлно проследява как специфичните условия на политическия живот в САЩ развращават Старк и го превръщат в нагъл демагог и гангстер. В стремежа си към властта той не подбира средствата — подкупът, шантажът, заплахата, измамата, всичко влиза в действие. Опивайки се от собственото си красноречие и ораторски талант, понякога той е способен и на великодушна постъпка, но трябва ли да премахне противника си, не се спира пред нищо. Вярно Старк критикува буржоазната демокрация, разобличава нейната ограниченост, но от какви позиции? От десни. Понякога дори задоволява някои нужди на народа, но това също е демагогия, спекулация с тези нужди.

Един от най-въздействуващите страници в романа са именно онези, в които Старк и неговото войнство се показани в действие — като безогледни демагози и мошеници. Изразително са обрисувани невежите хорица, които лесно се поддават на сладкодумието на Старк и наивно вярват на обещанията му, че ще ги избави от беднотията. В същност Старк изгражда главозамайващата си кариера върху гърбовете на тези хорица. Корупцията толкова дълбоко е проникнала във финансово-административния и правителствения апарат, че с чисти средства е невъзможно човек да се добере до властта, камо ли да я задържи в свои ръце. Обигран демагог, нашият герой успява да си спечели популярност сред масите, с които никой не се съобразява, щом веднъж са събрани гласовете им. Когато администрацията на Старк се оказва в опасност, на площада се събира тълпа, която да му изрази подкрепата си. Но в действителност гласът на народа нищо не решава. Старк и без това вече е удържал победа с един от присъщите методи — за всеки член на законодателния орган той има досие, което използува, за да шантажира и „честните“ представители.

Не само някои похвати на Старк, но и част от външните белези — перчемът над веждите, свиването на челото, старателно изработеният пред огледалото жест — извикват в паметта образа на Хитлер и нещо от Брехтовия Артуро Хи.

От друга страна, без да подценяваме художествените достойнства на „войнството“, то може да служи почти като упътване за механизмите — и явни, и най-скрити — на политическата машина в САЩ, която от онова време до наши дни не е претърпяла съществени изменения.

Някога американският критик Джон Олдридж беше охарактеризирал американската действителност в първите години след войната приблизително по следния начин: всяка изява на героизъм и човешко достойнство биваше задушавана „в страшната епоха на Труман, Маккарти и Айзенхауер, когато страната тънеше в нощен кошмар“. (При това Олдридж в никакъв случай не може да бъде причислен към категорията на напредничавите американски интелектуалци.)

Едва ли някой би могъл да отрече, че сега Съединените щати отново навлязоха в подобна епоха — и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. На фона на тази епоха „Цялото кралско войнство“ придобива ново значение и звучи така съвременно, сякаш буквално вчера е писана.

Тази е и причината, поради която се спряхме само на политическата страна на този роман, избягвайки всякакъв анализ както на самия роман, така и на творчеството на Робърт Пен Уорън като цяло. А освен това нали с тези неща се занимават и професионални критици. Пък и нека веднъж оставим читателя сам да бъде критик, без предварително да му поднасяме каквито и да било литературни формули.