Боян Бойчев
Хоризонти

Прелита самотният слънчев диск

Разстоянието от хоризонта до хоризонта,

Слънцето е толкова близко

И толкова далечни хоризонтите.

 

Всяка пътека е лъч самота,

Върховете — опити за летене,

Жаждата — недостиг на светлина,

Пустиня от пясъчно време.

 

Самотата на многолюдните улици,

Самотата на думите неизречени,

Разговарям сам — луд ли съм?

Не, просто хоризонтът е вечен.

 

Самотен пресичам улици и площади,

Неумолимо върти се земята,

Мечти — угасващи безпощадно.

В очите — дъжд. В ръцете ми — вятър.

 

Спусна се самотният слънчев лъч.

Прониза ме. Очите — премрежени.

Слънцето е толкова далеч.

Хоризонтите — безнадеждни.

 

пролетта на 2005 г.