Боян Бойчев
Умора

Дъждът измива мечтите от лицето ми.

Дъждът, този пролетен дъжд е есенно тъжен.

Безнадеждно е всичко. Като вехнещо цвете

Жадно пия вода и се чувствам осъден.

 

Върхове от бели мечти и далечни миражи,

Към които път не намирам, уви, няма път.

Кой да ме подкрепи, дума да каже?

И валят капки дъжд, в очите валят.

 

Моята лодка пробита достигна до края,

Аз се губя в океана на дните,

Аз не съм този, когото познавам…

Или все по-силни стават вълните.

 

Безнадежден дъжд. Улици тъжни.

Аз съм уморен, сломен, победен,

Мечтите ми са самозалъгване.

И се срутва, и гасне всичко в мен,

Всичко в мен.

 

пролетта на 2004 г.