Боян Бойчев
Вик

Няма кой да ме чуе,

Няма кой да ме разбере,

В лабиринта от пясъчни кули

Гибне мойто море.

 

Мълчат изказани думи,

Отчаяно неизказаните зоват,

И аз се чувствам изгубен,

Лутам се ни напред, ни назад.

 

Блъскам се в стени безнадеждни,

Търся се в сляпо мълчание,

На дните от предпазната мрежа

Пленен съм и изпратен в изгнание.

 

В прозрачното огледало на дните

Хвърлям безнадеждна стотинка

И от лепкава влага пропити

Разглеждам разпилените снимки.

 

На скалата с поглед премрежен

Аз се обричам на мойто море

И викам, аз викам с надежда

Някой все да ме чуе и разбере.

 

ноември 2003 г.