Боян Бойчев
Заряд

Трудно избягвам бурите,

Сред воя на поривите куршумени

Не знам къде съм,

Нито кой съм.

 

Не се крия от бурите,

Оглушавам, ослепявам от вятъра порещ,

Крещя от болка,

От безсилие.

 

Изправям се срешу бурите,

Извън вековната гора смълчана,

Стоя сред полето

Сам и силен.

 

Непрекъснато събирам бурите,

Главата ми е веселият гръмоотвод,

Отекват мислите

Наелектризирани.

 

Тогава се сливам с бурите,

Сам превърнал се на буря.

Така знам къде съм,

Откривам кой съм.

 

ноември 2002 г.