Сесар Вайехо
Агапия

Днес никой за нищо не ме попита,

нито привечер ми поискаха нещо.

 

Не съзрях нито едно гробищно цвете

в тъй радостното шествие светлинно.

Прости ми, Господи, че малко съм умрял.

 

Този следобед всички ме подминават,

ни нещо искат, ни за него питат.

 

Не знам какво забравят и го оставят лошо

в ръцете ми като имущество чуждо.

 

Излязох на вратата

и ми се ще към всички да се провикна:

„Ако някому нещо липсва — тук остава!“

 

Защото през всички следобеди на този живот

аз не различавам лица

и нещо чуждо душата ми обзема.

 

Днес не е идвал никой

и колко малко съм умрял този следобед.