Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Никола Инджов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Кажете, когато умра… (Дано не е толкова скоро!), кажете:
блуден бе и надменен, налиташе често на бой,
животът му бе някакъв неизменен припадък,
бе пламък на вятъра той.
По островите на Америка скиташе наскърбен и тъжен,
укрепи дъх в Хондурас (страна като боров усой!),
Мексико му внуши непокорство, свобода, свобода и устрем!
И бе пламък на вятъра той.
От високи неизмерни възлизаше към звездите,
говора му се помни с болезнени странни мечти.
И пропадаше в своите безнадеждни бездни,
защото е нищо пламъче на вятъра да си ти!
Свят унил опозна и бъдеще преживя, от живота
дори и смъртта не можеше да го спаси.
И тъй си отиде с неразбираем скитнически вопъл,
бе пламък на вятъра той — и вятър го угаси!