Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Поет на един остров и на два народа — това е кратката формула за живота и творчеството на Жак Вийо (1942–1965), роден като хаитянец, загинал като доминиканец, когато населението на Санто Доминго се вдига в защита на своите елементарни човешки права и този бунт бе потъпкан от известните морски пехотинци. Жак Вийо пишеше на три езика — френски, испански и креолски, и представлява поради това крайно интересен литературен феномен. По-важното е, че той се изяви като най-висшият талант на оня остров, където бе построена първата католическа църква в Америка, но където с появата на Жак Вийо се установи едно не по-малко историческо богоборство. Богоборство в широкия смисъл на думата, тъй като поетичната му метафора „Има прах от човека в праха на света“ обръща наопаки не само библейските твърдения, но и социалните. Тази идея е главната в неговото творчество, да не забравяме, че е изказана в крайно изостанало място на света, от което освен съобщения за терор и потисничество никакъв друг полъх от широкия свят не е пристигал десетилетия наред.

Днес името на Жак Вийо съществува като символ на братското единение на доминиканци и хаитянци — пише доминиканският поет Педро Мир, който също така разказва как е дошла гибелта на поета: „Той командваше една въстаническа група, когато в нозете му избухна снаряд.“

Политическата борба на Жак Вийо може да се оцени по обстоятелството, че империализмът, който навсякъде в Америка се стреми да разрушава традиционния начин на живот, бе постигнал двата народа на острова да се изправят един срещу друг, подстрекавайки ги на базата на различните езици и на отликите от колониален характер. Испанският фермент у доминиканците и френският у хаитянците едва ли биха били причина за всичко това, но системата „разделя и владей“ използваше материалната и духовна изостаналост на двата народа. Мнозина още неизвестни обикновени хора извършиха същия подвиг, който извърши поетът — хаитянци и доминиканци смесиха своята кръв в общото сражение през 1965 година.

Жак Вийо наистина стана човекът-символ на тази обща борба, която предрича общо мирно бъдеще. Неслучайно в поемата „Нищо не трае колкото стонът“ драмата на народа е описана като общоостровна.

На мене ми се струва, че тази поема се родее с поемата „Септември“ на Гео Милев. Разгромът на народните маси и историческият оптимизъм в окончателната тяхна победа внушават констатацията, че навсякъде по света революцията намира в поезията свое безсмъртно продължение. Обратното е също вярно — поезията намира в революцията своите същински сюжети.

Край