Хавиер Еро
Погребението на лятото

Април е най-хубавият месец. Откъсва

огромни дървета по направлението на чужбински ветрове

и по направлението на победни музики

откъсва вековни дървета.

Април заравя слънца

и подхранва мътни есенни студове.

Април,

какви времена минават при твоето възшествие!

 

Започва есента и всичко приема нейния образ,

пъхаме ръце в джобове

и притворно закопчаваме ризи.

Започваше есента и започваха

нашите училищни часове.

— Хавиер, Хавиер, не си забравяй шапката,

пази си чантата,

внимавай, като пресичаш трамвая.

 

Започва есента и сладки ветрове ни рошат,

подтикват ни след пътуващи сенки,

събираме жълти листа

и утешаваме дънери,

паркове, скамейки, площадчета.

Есента ни раздрусва гърлата,

разтърсва ни дните

и най-различни пътища ни сочи да вървим.

 

Вървим с някои приятели

под есенното слънце

и пием кафе, и приказваме за сезона.

 

Моята сестра (есента)

ме прекара пешком през градовете

и опознах градините там.

 

Денем много чета и нощем

се усещам как чакам есен.