Роке Далтон
Какво ми каза лудият

Сподели ми, че баща му бил малко море,

че ангелите са глупаци, но правят поразии нощем

с тия си нокти от опашка на комета.

Довери ми, че у тях дъждът е удавник

и че сестрите му побеснели кастрират бадемови дървета.

Каза ми, че от жадните именно иде голяма надежда,

че ако свириш с уста през парка — значи си безсилен

да възвърнеш виното от думите на детството.

Подшушна ми, че не му е позната дебела жена

и поради това мрази знаците с ръце след нея.

Заяви ми, че по-добре да не излиза на улицата,

защото в определена възраст е тъпо да прави жертви.

Спомена ми, че има нещо, което се нарича светлина,

но то не може да се обясни с ръце.

Изрече накрая, че дърветата не са най-злите ни врагове

и не трябвало да им се вярва, когато мърморят

от другата страна на оградата.