Ернесто Че Гевара
И тук

„Метис съм!“ — вика художникът с разискрената палитра.

„Метис съм!“ — реве преследваното животно.

„Метис съм!“ — възкликва скитащият поет.

„Метис съм!“ — заключава човекът, който ме пресреща

във всекидневното страдание на кръстопътя.

И дори каменната загадка на мъртвия народ

държи Богородица от позлатено дърво:

„Метис е чудатата рожба на моите недра.“

 

Аз също съм метис, но малко по-друго:

заради борбата, която съюзява и разделя

двете сили в спора за моя разум,

двете сили, доловили в мене

вкус на плод затворен, още преди дървото

да стигне зрялост.

 

Аз се връщам към сърцевината на Америка,

за да вкуся минало, което обхваща всичко.

Споменът минава с мекота незаличима

като далечен екот на камбана.