Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

На света са известни девет стихотворения от Ернесто Че Гевара. Шест от тях очевидно са писани в Мексико между 1954 и 1957 година. Там Че вече не е лекарят, който лекува болни от проказа индиански племена по поречието на Амазонка, нито е вече участникът в смазаната гватемалска революция, обаче все още не е човекът до рамото на Фидел Кастро в борбата и победата на кубинската въстаническа армия. В Мексико той е уличен фотограф и аз мога да си представя какво увлекателно занимание представлява проявяването на филмите, от които в смрачената лаборатория чудодейно се появяват образите и пейзажа на страната на маите и ацтеките.

Поезията едва ли има много общо с фотографията, но като току-що проявен филм стихотворенията на Ернесто Че Гевара достигат до нас и показват неизвестните пространства на живота му, нещо като автопортрет в тъмно.

Той е роден на 14 юни 1928 година. В него са вродени много способности, но и неизцерима астма, която цял живот носи като тежък свой кръст — както пише в едно от стихотворенията си. Всеизвестната му биография е свързана с епичното превръщане на Куба в първа свободна американска територия и по-късно — в първа територия на строителството на социализма в Америка. През 1964 година в Организацията на обединените нации той отговори на един журналистически въпрос по следния начин: „Не е тайна за никого, че съм роден в Аржентина. Аз съм кубинец и съм също така аржентинец, и ако високопоставените латиноамерикански господа не възразяват, аз се считам за патриот на Латинска Америка, за патриот на която и да е страна в Латинска Америка повече от всекиго друг; и когато бъде необходимо, аз ще отдам живота си за свободата на която и да е латиноамериканска страна.“

В продължение сякаш на тези негови думи, когато съобщаваше за смъртта му, Фидел Кастро каза на траурния митинг в Хавана: „Че се превърна в образец на човек не само за нашия народ, но и за всеки народ на Латинска Америка.“

Поетът у него си личеше по хубавите му очи, по тънката сянка на челото му, по откритата му усмивка. Мнозина предполагат, че тепърва до нас ще достигнат още стихотворения от Ернесто Че Гевара — така, както достигнаха отрязаните му ръце. Това е история драматична и загадъчна. На 8 октомври 1967 година той е ранен в сражение и с изтичаща от раните кръв е докаран в боливийското селце Кебрада дел Юро. Там е доубит с изстрел в упор. За да докажат, че именно този човек е легендарният предводител на интернационалния партизански отряд, убийците отрязват ръцете му при китките и ги съхраняват за идентифициране по отпечатъците на пръстите.

Как отрязаните ръце на Ернесто Че Гевара попаднаха в Куба, аз не зная. Знам само, че ръцете на поета действително се идентифицират с гибел, защото поначало поетът, който и да е той, не умира, поетът загива. Загива като войвода; във фронтови окопи; в индустриални пещи; от туберкулоза; от изгнание; в тунел на военно стрелбище; в самотата на хотелска стая; в нелепа автомобилна катастрофа; в съчетанието на инфаркт и инсулт; в грохота на славата. И в мълчанието, което никой не знае дали е от горест, дали е от гордост…

Край