Франсиско Урондо
Градини и паркове

Като жълта китайска слива на един фенер

се полюшва обесеният. Никой

няма да го забрави, както никой

не забравя вкуса на странните плодове.

 

Неизвестни са обстоятелствата, които

прекъснаха ограничената му мъдрост, но

минувачите споделят с преувеличена увереност,

че изплезеният език му е попречил да се усмихне.

 

Можеше да се усмихне преди малко. Беше

сред приятели, отдалечен от грижи,

и залогът му в покер бе действителен.

 

Знаем какви последствия преодоляват

кутсузлиите в играта,

но все пак жалко е, че при такива карти

дойде нещастния му край.

 

Който представлява реда — той не играе.

Федералната полиция е действена. Нейните офицери

са добре възпитани, изучават

различни хватки, прескачат препятствия,

овладяват техниката на коварството, на контраудар.

Действен корпус, но неуместен.

 

Корпусът пристигна, след като обесеният

изплези език. Късно дойде.

Късно

си изпищял.

 

Една двойка успя да го види жив.

Тялото му трептеше

в пубертетни конвулсии

и двойката избяга; момичето

забрави някои одежди

и усети студ.

 

Не върви студът да влиза именно оттам.

Господ е създал туй място за други посетители,

поради още обесени, с които се срещаш в живота.

 

Обесеният също ще изпита студ.

Безкраен студ и студ завинаги. Вечно

безмълвие, вечния хлад на смъртта —

признак на мъжественост.

 

Ако двойката не бе закъсняла,

ако обесеният още не се беше обесил,

той щеше да изпълни сърцето на момичето

и тя щеше да го обикне с нежна деликатност.

Но вече е твърде късно.

 

Късно дойде патрулът, твърде късно

дойде офицера, обучен в курсове,

който има смелостта да не употребява одежди женски.

Дойде късно

и не извади езика.

 

Ах, тревата, ах, бялата трева на парка Чакабуко!

Колко долни дрехи,

колко девствености,

колко обесени са изчезнали тук!

 

Езикът расте,

от него изтича сладострастната нощ на парка,

отломените чувства на този свят.

 

Вятърът клати и преобръща забравени форми, люлее

тялото на обесения и също тялото

на едно бедно момиче.

 

Момиче блуждае по парка,

търси забравените си одежди.

 

Блуждае между кървави сенки

и студът навлиза в нея

през най-дълбокия шев на плътта.

 

Вече няма обесени, ни полицаи, също

изнасилвания, които възбуждат толкова любопитство.

 

Полицията отнесе изгубените вещи,

безстопанствените тела,

подигравката на мъртвите.

 

При изгрев-слънце всичко изглежда в ред.

Децата пеят,

птиците си играят.