Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2012 г.)

Издание:

Пламък на вятъра

Латиноамериканската поезия

Антология

Доколумбова. Класическа. Съвременна

 

Превод, подбор и бележки: Никола Инджов

 

© Никола Инджов — превод, подбор и бележки

© Петър Добрев, художествено оформление, 2007

© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007

 

ISBN 10: 954-739-868-7

ISBN 13: 978-954-739-868-9

 

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Предпечатна подготовка: Лима Аудулова

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 21

 

Издателство „Захарий Стоянов“

Печат: „Образование и наука“ АД

 

На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин

История

  1. — Добавяне

Все ми се струва, че съм го виждал някъде. Зачетен в поезията му, долавям жив човешки глас, който, изглежда, е звучал около мене. Дали в Куба или в Мексико, дали в други страни, приютили толкова аржентинци. Не съм сигурен кога и къде, сигурен съм в гласа му — а може би това е естествено при прочита на голям поет. Големият поет ти внушава, че изказва твои мисли, че борави с твои образи.

Франсиско Урондо е роден през 1930 година и бе един от големите американски интелектуалци. Поезия и драматургия, кино и журналистика, телевизия и проза — ето на какви поприща той съществуваше ярко и неповторимо като творец. Бе намерил също така своето място в революцията. Такъв човек не можеше да остане жив в страшните години, когато военните в Аржентина унищожаваха филмите на Чаплин и Фелини, книгите на Маркес, заглушаваха песните по радиото на Жоан Мануел Серрат. И Франсиско Урондо бе убит в сражение. Това стана в град Мендоса през 1976 година. Той остави много книги и един глас в съновиденията на неговия български преводач.

Край