Карлуш Марижела
Захарният хляб

Слънчева сутрин, ясна, цялата златна и синя,

и недалече, в дъното на самото небе —

гърбицата на хълма Захарният хляб.

Там, във високото; лифтът —

кутия кибрит, увиснала на тънък конец;

долу — гората и зеления тропик;

още по-надолу — морето,

накъдрено от пяната покрай брега.

Захарният хляб! Каква сладка лъжа,

защото ти си от гранит,

ти си жива скала,

ти си диво украшение

на тропическата природа.

Колко хубаво би било да си

наистина един огромен хляб,

един истински хляб,

който да стигне на всички

за много време,

да нахрани гладните, които скитат

насам-натам из града.

И които те гледат, Захарен хляб,

но не могат да те видят,

защото бедността ги ослепи

и завинаги изсуши

окото им за поезия.