Рита Валдивия
Вой в осмоъгълно стихотворение

В моята нощ,

по-дълга от мисълта, уплътнена

от вятър —

желанията се подквасват като насъщна храна,

изнасилена от въздуха.

Аз се качвах по изтритите стъпала на времето,

всяка стъпка раздвижваше следата на моите предци

и техния вой разрушаваше осмоъгълната тишина.

 

Исках да се вдъхновя от твоята усмивка,

но твоята усмивка плуваше неподвижна в пустотата,

тя искаше да я спогледат

ония дрипи,

които вървяха в отвесни редици.

 

Сместа от живот и отвращение

се изплъзваше през слизеста ципа

противно на пътищата,

на грижливите ръце,

на чистите и мъдри очи,

на затворените в черупки инстинкти.

 

Върху нощта, върху празната усмивка,

върху моята уголемена от треска сянка

дъждът на равнодушието се смесва

и вкаменява преждевременните идеи.