Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия - Година
- 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Очерк
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Пламък на вятъра
Латиноамериканската поезия
Антология
Доколумбова. Класическа. Съвременна
Превод, подбор и бележки: Никола Инджов
© Никола Инджов — превод, подбор и бележки
© Петър Добрев, художествено оформление, 2007
© Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2007
ISBN 10: 954-739-868-7
ISBN 13: 978-954-739-868-9
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Предпечатна подготовка: Лима Аудулова
Формат 16/60/90
Печатни коли 21
Издателство „Захарий Стоянов“
Печат: „Образование и наука“ АД
На корицата: фрагменти от картини на Пабло Гуаясамин
История
- — Добавяне
Причината за живота… Изразът може да се използува само за необичаен човек, а Марио Несторов наистина е бил непредвидим и неразбираем. За него ми разказваха в емигрантската аржентинска провинция Чако. Син на българи, той прописва поезия на испански език. Осемнадесетгодишен още, получава първа награда в традиционния литературен конкурс на престижния вестник „Кларин“. Наградата означава назначение в редакцията на вестника и стипендия в юридическия факултет на университета в Буенос Айрес. Но Марио Несторов е неотделим от пампата на Чако и се завръща там, без да се възползува от спечеленото чрез поезия. Доктор Георги Мишов, свидетел на онези години, казваше: „Марио бе скитник между природа и хора…“
Поезията — тя е причината за живота на Марио Несторов. Стиховете му тук представям не в мой превод, а в моя редакция, защото не съм ги и виждал на испански, но ми ги преразказваха — да, преразказваха — на български в Лас Бреняс, в Пресиденсия Саенс Пеня, в Берисо, в Ла Плата и в други селища на нашите емигранти в Аржентина. Както и в една крайпътна кръчма из дългия път от Буенос Айрес към Чако, недалече от град Росарио — свещено място за изконната аржентинска поезия.
Доктор Георги Мишов казваше още: „Бе странен пътешественик по градчетата и полята на Чако. Неговото брадясало лице и приведената му фигура носеха злата си съдба с невинна усмивка…“ С такава невинна усмивка той идва да види прародината на кръвта си след Втората световна война. Но пак е призован от Чако и се връща там, където умира през 1948 година.