Жак Ромен
Гвинея

Това е бавният гвинейски път.

Смърт с теб върви и смърт те води.

И ето ги могъщите клонаци

на джунглата. И вятър побеснял

разхвърля тежките и вековечни

перчеми на тропическия лес.

Това е бавният гвинейски път.

Дедите твои те очакват

с нозе, нагазили в старинен прах.

Говорят бавно все едно и също,

но в ручеите виждат смърт.

Очакват те дедите твои, те

усещат да се връщат твойте стъпки

и как във ручеите чисти трепват

втечнени вече скелети на хора.

Това е бавният гвинейски път.

Ни палми, ни тамтами те посрещат

из тази черна джунгла, в тази черна

страна на черните лица. Под задимено

небе, от птици накълвано,

просветва локва — странното око

на времето с клепачи-храсти.

Но само там и до водата, само

в спокойните колиби и в дома

на твоите деди ще можеш

главата изнурена да подпреш

на камъка свещен на твоя род.