Луис Палес Матос
Градче

Милост, Господи, милост за моето градче завряно,

където моите хора умират така — от нищо.

Нотариусът, който прекарва дните си сетни,

изцяло отдаден на своята бавна и миша грижа;

и онзи кметски наместник, издут и смирен шкембелия,

нагазил в живота си като в нещо за ядене сякаш;

онзи пазар, унесен като преди десет века;

козите, които тъпчат слънцето на площада;

някакъв просяк и някакъв кон съсухрен,

който окалян пресича улиците безбрежни;

студената и пресекулчеста следобедна дрямка неделна

в казиното между отпуснат билярд и напрегнат покер;

цялото, цялото противно стадо на тези животи

в това ни градче старинно, където нищо не става,

където всичко умира или пък се съсипва

от порив да бъде удобно, на себе си да прилича.

Милост, Господи, милост за моето градче завряно!

Връз тези души невинни някой бандит изпусна

мъртва вода и повлича животите им надолу —

ронливи изкупителни камъни в необичаен подвиг…

Ах, някой крадец да проникне в банката посред нощ,

някой комарджия тихо да се промуши в градчето

и да преобрази честните, кротките хора…

Милост, Господи, милост за моето градче завряно,

където моите хора умират така — от нищо.