Мигел Анхел Астуриас
Време и смърт в копан

Друго бе с багри, извлечени от пръстта,

да изографисваш стенописи и татуировки

за ужас на разруха, нищо-време и нищо-смърт;

да затвориш пространството между стени

за ужас на нищо-време и нищо-смърт;

да ваеш камък, да резбоваш дърво

за ужас на тишина-време и тишина-смърт.

 

Друго бе по календар на звездни огньове

към толкова история да се завръщаш

за ужас на бъдеще-време и бъдеще-смърт;

да закриваш лицата човешки с маски

за ужас на нищо-време и нищо-смърт;

да зачеркваш въображаемото с цифри

за ужас на вечност-време и вечност-смърт.

 

Друго бе със земни корени и семена

да превръщаш почвата в зародиш

за ужас на глад-време и глад-смърт;

да разпределяш артериите на водата

за ужас на суша-време и суша-смърт;

да опазиш луната в очи неуморни

за ужас на сянка-време и сянка-смърт.

 

Друго бе в порив прозрачен и религиозен

да обожествяваш дъжд, слънце, земя

за ужас на съмнение-време и съмнение-смърт;

да пробождаш езика с бодли

за ужас на съмнение-време и съмнение-смърт;

и да отгатваш имената на пътя

за ужас на завръщане-време и завръщане-смърт.

 

Друго бе с любовния мъх на старостта

да заспиваш в черупката на жена

за ужас на мощи-време и мощи-смърт;

да хвърляш остри стрели към живота

за ужас на стража-време и стража-смърт;

и да останеш завинаги в чеда на плътта

за ужас на гробница-време и гробница-смърт.